12.04.2017 г.

Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС прие за изгубило сила възприето тълкуване в ТР № 3/2013 г. поради противоречие с решение на Съда на ЕС

 

С Тълкувателно решение № 3/12.04.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2016 г., Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

Следва да се приеме за изгубило сила приетото в т. 3 от ТР № 3/12.11.2013 г. по т. д. № 3/2013 г., че „Положеният общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава трябва да бъде зачетен от съда за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд“ само когато се отнася за трансфер на осъдено лице от държава – членка на ЕС. Съдът на Република България като изпълняваща държава не може да намали наказанието на трансферирано от друга държава – членка на ЕС, лице поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието.

Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на ВКС поради противоречие между възприетото в т. 3 от ТР № 3/2013 г. по т. д. № 3/2013 г. и даденото тълкуване от Съда на ЕС (СЕС) в решение на Голям състав на Съда по дело C-554/14 от 08.11.2016 г., в което се приема: „Член 17, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на национална разпоредба, което да оправомощава изпълняващата държава да намали наказанието на осъденото лице поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието“.

В мотивите на ОСНК се уточнява, че СЕС и правораздавателните юрисдикции на държавите членки не се намират в йерархична зависимост, поради което Договорите (за ЕС и за функциониране на ЕС съгласно чл. 1, параграф 2 от ДФЕС) уреждат взаимодействието помежду им чрез специално предвиденото производство за преюдициални заключения. Заключението на Съда по конкретно преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване, защото в обсъжданото производство СЕС не упражнява консултативна, а решаваща функция – постановява заключение, облечено във формата на съдебен акт. С оглед на изложените в тълкувателното решение мотиви ОСНК на ВКС приема, че постановките на решението на Съда от 08.11.2016 г. по дело С-554/14, относими точно към тълкуване на национална норма от българския Върховен съд, задължително следва да намерят приложение.

Съгласно т. 56 от решението на СЕС по дело С-554/14 Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета е прието на основание чл. 34, параграф 2, б. б от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Тази разпоредба предвижда обвързаност на рамковите решения за държавите членки по отношение на постигането на даден резултат, като оставят на националните органи свобода по отношение на формата, методите и средствата. Изрично разпорежда, че рамковите решения нямат директен ефект. Според т. 57 от решението правните последици от актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, приети въз основа на ДЕС преди влизането в сила на Договора от Лисабон, се запазват, докато не бъдат отменени, обявени за нищожни или изменени в приложение на договорите. Тъй като Рамково решение 2008/909/ПВР не е отменено, обявено за нищожно или изменено, то продължава да поражда правни последици. В този контекст, подчертават върховните съдии в мотивите си, е нужно да се отбележи, че както по време на постановяване на ТР № 3/2013 г. на ОСНК, така и понастоящем, Република България не е изпълнила своето задължение да въведе изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР. Това е признато в т. 60 на решението по дело № С-554/14, където е уточнено, че въвеждането в българското право е трябвало да стане преди 05.12.2011 г. В решението на ОСНК пише: „Транспонирането на посоченото рамково решение няма как да се осъществи без законодателна намеса на органи извън съдебната власт. Дори и последната да приложи разрешенията по решението на СЕС в конкретния аспект, те не са в състояние да омаловажат допуснатото от Република България като държава – членка на ЕС, нарушение с очаквани съответни последици“.

В съдебната практика на СЕС се приема, че макар рамковите решения да нямат директен ефект, обвързващото им действие поражда в тежест на националните органи, и по-специално на съдебните такива, задължение за съответстващо тълкуване на националното право спрямо правото на ЕС. Това разрешение е възпроизведено и в т. 58 от решението по дело С-554/14. При спазване примата на правото на ЕС над националното такова, ОСНК намира, че следва да приеме за изгубило сила приетото в т. 3 от ТР № 3/2013 г. по т. д. № 3/2013 г., че „Положеният общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата го държава трябва да бъде зачетен от съда за намаляване срока на наказанието, освен ако определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след зачитане на положения труд“, когато се отнася за трансфер на осъдено лице от държава – членка от ЕС. Съдът на Република България като изпълняваща държава не може да намали наказанието на трансферирано от друга държава – членка на ЕС, лице поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието. Върховните съдии пишат, че това е дължимият отговор, изводим от конкретно направеното съответстващо тълкуване на самия СЕС. То води до необходимост и от намеса на ВКС, предвид обстоятелството, залегнало в т. 67 от решението, въз основа на което е образувано настоящото тълкувателно дело: „Изискването за съответстващо тълкуване включва и задължение за националните съдилища, включително тези, действащи като последна инстанция, при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на рамковото решение“.

В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че рамковите решения са задължителни за държавите – членки на ЕС, при отношенията помежду им и с институциите на ЕС и се прилагат на цялата територия на Съюза. Те обаче не могат да наложат задължения за идентично поведение в двустранните или многостранни отношения на отделните държави членки с държави извън ЕС, освен ако изрично в дадено рамково решение не е предвидено разпростиране на правилата по него и над държави извън Съюза. В чл. 26, параграф 1 от Рамково решение 2008/909/ПВР изрично е записано: „Без да се засяга изпълнението им от страна на държавите членки и трети държави, както и временното им прилагане в съответствие с чл. 28 от 5 декември 2011 г., настоящото рамково решение заменя съответните разпоредби на следните конвенции, приложими към отношенията между държавите членки: Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица (КТОЛ) от 21 март 1983 г. и допълнителния протокол към нея от 18 декември 1997 г.“. В мотивите на ОСНК е записано, че прочитът на цитираната разпоредба довежда до извод, че не следва да се засягат отношенията на държавите – членки на ЕС, с държави извън него, тъй като конкретно изброените международни актове, сред които е и КТОЛ, се заменят единствено в отношенията между държавите членки. В ТР № 3/2013 г. на ОСНК е направен анализ на относимите норми на КТОЛ към чл. 41, ал. 3 от НК извън случаите на конкретни договорености между Република България и друга държава извън ЕС. Същите не са претърпели промяна и остават приложими в отношенията между България като държава – членка на ЕС, и държави извън Съюза. Поради това няма основание тълкуванието в т. 3 от ТР № 3/2013 г. да бъде преосмислено при трансфер на осъдени лица от държави извън ЕС.

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.