03.05.2017 г.

Във ВКС бе образувано тълкувателно дело по въпроса кой дължи цената на доставената топлинна енергия, когато имотът е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение

 

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано тълкувателно дело № 2/2017 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС по въпроса: Кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ) в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване?

Делото е образувано по предложение от заместника на председателя на ВКС и ръководител на Гражданската колегия поради наличието на противоречива практика. Според едното становище потребител на топлинна енергия е винаги собственикът или титулярът на ограниченото вещно право върху имота, като задължението на държателя или ползвателя по заем за послужване за заплащане на консумативите, е към собственика, а не към доставчика (Решение № 504/26.07.2010 г. по гр.д. № 420/2009 г. на ІV гражданско отделение). Обратното становище е застъпено в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на ІІІ гражданско отделение, според което потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или на облигационно право на ползване. Този извод е формулиран в контекста на приетата за установена фактическа обстановка по делото, при която ответникът, срещу когото е предявен установителен иск за установяване на вземане на топлопреносното предприятие за доставена топлинна енергия, е наемател на топлоснабдения имот, който не е подал молба за откриване на партида на негово име.

В предложението за образуване на делото е посочено, че противоречията в практиката на ВКС по поставения въпрос намират отражение и в актовете на първоинстанционните и въззивните съдилища. Противоречие е налице и по въпроса кой има качеството на потребител на топлинна енергия и съответно дължи заплащане на същата в полза на топлопреносното предприятие в хипотезата, при която топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, предоставено от бракоразводния съд за ползване на единия съпруг. Според едното становище, всеки от бившите съпрузи, като титуляр на правото на собственост върху ½ ид. ч. от имота, дължи заплащане на съответна част от доставената топлинна енергия независимо дали е ползвал жилището, тъй като задължението по чл. 153 от ЗЕ е за собственика. Според друго становище бившият съпруг, отстранен от семейното жилище, предоставено за ползване на другия съпруг, макар и да има качеството на собственик на същото, не дължи заплащане на доставената топлинна енергия, тъй като по силата на бракоразводното решение е отстранен от имота и не осъществява правомощието ползване.

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.