22.06.2017 г.

Съдът на ЕС образува дело по преюдициално запитване от ВКС, свързано с понятието „право на лични отношения“, използвано в Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г.

             В Съда на Европейския съюз (ЕС) е образувано дело № C-335/17 г. („Вълчева“) по преюдициално запитване, отправено от Върховния касационен съд на Република България (ВКС). На основание чл. 267, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз с определение по частно гражданско дело № 1323/2017 г. съдебен състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС по следния въпрос:

Следва ли понятието „право на лични отношения“, използвано в чл. 1, § 2, б. а) и чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, да се тълкува като приложимо не само за отношенията родители –деца, но и за отношенията с други близки, различни от родителите, а именно баба и дядо?

            Делото пред ВКС е образувано по частната касационна жалба на Н. В. срещу определение на окръжен съд, с което е потвърдено определение на районен съд. С акта на първоинстанционния съд е прекратено производството по дело, образувано по иск по чл. 128 от Семейния кодекс (СК) за определяне на режим на лични отношения между баба и внуче, поради липса на компетентност на българския съд да разгледа спора, тъй като детето е с обичайно местопребиваване в Гърция.

            Според подадената пред районния съд искова молба, дъщерята на ищцата е майка на дете, което живее в Гърция след прекратяването на брака между родителите му, като бащата е гръцки гражданин. С решение на компетентния гръцки съд бракът е прекратен, а упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата. Със същото решение гръцкият съд е определил приложимия режим на лични отношения между майката и детето. С исковата молба Н. В. моли българския съд да постанови решение, с което на основание чл. 128 от СК да определи режим на лични отношения между нея и непълнолетния й внук. С определение районният съд е приел, че е налице дело с международен елемент. Тъй като обичайното местопребиваване на детето е в Република Гърция, съдът е достигнал до извод, че не е компетентен да разгледа предявеното искане, тъй като същото според чл. 85, ал. 2 от Кодекса на международното частно право (КМЧП) е подсъдно на гръцкия съд.

Ищцата е подала частна жалба срещу това определение. По образуваното пред окръжния съд дело е прието, че определението на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат и е потвърдено. Според съда е налице правен спор относно частноправни отношения с международен елемент и тъй като той засяга лични отношения с непълнолетно дете между лица, които са граждани на държави – членки на ЕС, то при преценката за компетентността на българския съд да разгледа правния спор намира приложение Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Като е съобразил разпоредбите на регламента, съдът е тълкувал термина „право на лични отношения“ и е достигнал до извода, че правото на лични отношения според регламента не е ограничено само до родителите, поради което същият намира приложение и по отношение на гражданските дела, отнасящи се до правото на лични отношения на детето и с неговия разширен семеен кръг, в т.ч. баба и дядо. При извод за приложимостта на регламента, съдът е посочил, че съгласно чл. 8 компетентна да разгледа дело за лични отношения между родители и деца е юрисдикцията на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезирането й.

В мотивите на преюдициалното запитване, отправено от ВКС, е посочено, че в своята дейност по главното производство и с оглед на етапа, до който е достигнало то, съдебният състав на ВКС има задължението да отговори на въпроса приложим ли е Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. в случаите, в които предмет на исковото производство не е определянето на режим на лични отношения между родител и дете, а за хипотези на лични отношения между детето и други негови близки – баба и дядо. „Разрешаването на този проблем е от основно значение за настоящото производство по разглеждане на частната касационна жалба. Това е така, защото от тълкуването на разпоредбата на чл. 1, § 2, б. а), вр. § 1, б. б), вр. чл. 2, т. 10 от регламента ще се определи дали по отношение на компетентността на българския съд по делото се прилага регламентът или националното право, намерило израз в Кодекса за международно частно право. По тези съображения и доколкото спорът, с който е сезиран, не може да бъде решен от настоящия съд без тълкуване на понятието „право на лични отношения“ по смисъла на Регламент 2201/2003, налице е обоснована причина за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС“ – пишат върховните съдии.

Според съдебния състав на поставения в преюдициалното запитване въпрос следва да се отговори положително – понятието „право на лични отношения“ по смисъла на чл. 1, § 2, б. а) и чл. 2, т. 10 от регламента включва и отношенията с други близки, различни от родителите, а именно баба и дядо. „Макар изводът да не произтича пряко от текста на регламента, и конкретно от този на посочените разпоредби, той може да бъде извлечен от общата структура, съдържание и цел на регламента. Тълкуването на съответните разпоредби на регламента следва да се извърши в светлината на най-добрия интерес на детето като водещ принцип на нормативния акт, намерил място както в преамбюла, така и в конкретните му разпоредби“ – се посочва в преюдициалното запитване.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.