30.06.2017 г.

ВКС уеднакви практиката по въпроса какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност

 С Тълкувателно решение № 3/2016 от 29.06.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2016 г., Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши: По предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.

Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива съдебна практика. По въпроса за другарството на съпрузите по делата за собственост в съдебната практика преобладава становището, че съпрузите са задължителни необходими другари, поради което съвместното им участие в процеса е предпоставка за неговата допустимост, както и за допустимостта на постановеното съдебно решение. Налице е и съдебна практика, според която съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Според трето становище съпрузите са задължителни необходими другари само когато са ответници. 

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема за правилно второто становище. В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че по предявени от или срещу съпрузи искове за собственост върху вещи и имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, другарството на съпрузите е необходимо по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата. В мотивите на тълкувателното решение пише: „Противоречието е в това дали другарството е задължително или факултативно. То следва да се отстрани по тълкувателен път, като отговорът не може да бъде различен според това дали съпрузите са активна или пасивна страна в процеса.

Върховните съдии посочват, че със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск, защото при отказ на задължителния другар да се присъедини като ищец към първоначалния ищец по делото, производството се прекратява. Затова то е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи, както и когато естеството на спора налага това, защото с решението се постига правна промяна, която засяга правата на всички другари. Според ОСГК, като се има предвид ограничителният му характер, задължителното другарство не може да се тълкува и прилага разширително по отношение на хипотези, в които законът не го предвижда или естеството на спора не налага задължително участие на определени лица. При необходимото другарство на съпрузите по искове за собственост законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация – липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези искове.

Според върховните съдии възприемането на тезата, че другарството на съпрузите по делата за собственост е задължително, би могло да доведе дотам, че при фактическа раздяла, влошени отношения или несъгласие на единия съпруг за предявяване на иск за собственост и др., правото на защита на другия съпруг не би могло да се реализира предвид изискването за съвместна процесуална легитимация. Така едно признато от Конституцията и закона право, каквото е правото на иск, ще бъде отречено на основание, което законът не предвижда.

В мотивите на тълкувателното решение пише, че при предявяване на иск за собственост срещу съпрузите изискването за съвместна процесуална легитимация също би довело до недопустимо ограничаване на правото на иск на основание, което законът не предвижда. Ако другарството е задължително, при всеки иск за собственост срещу физическо лице посочването на брачния статус на ответника ще е елемент от изискванията за редовност на исковата молба и същата ще подлежи на връщане, ако ищецът не изпълни указанията на съда за отстраняването на тази нередовност.

По делото са депозирани особени мнения.

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.