03.07.2017 г.

С тълкувателно решение ВКС уеднакви практиката по прилагането на текстове от Семейния кодекс

 

С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2016 г., Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши: 1. Съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. 2. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители, в случай че не се постигне споразумение по упражняването им.

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на председателя на ВКС по следните въпроси: 1. При какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши по реда на чл. 127а от Семейния кодекс (СК) пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител? 2. Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?

Първият въпрос се поставя в контекста на решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Пенчеви срещу България“, с което е прието, че отказът на ВКС да разреши неограничено извеждане от страната за период от една година на малолетно дете, придружено от своята майка, без съгласие на бащата, постановен в решението по гр. д. № 578/2011 г. на ІІІ г. о., ВКС, представлява намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а позоваването на константната съдебна практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено като „прекалено формалистичен подход“, вместо който съдът следва да прецени всички факти от значение за интереса на детето.

По приложението на чл. 127а от СК в едни съдебни решения се приема, че може да бъде дадено разрешение за конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем, както и неограничен брой пътувания през определен период от време, предвид възможността детето да бъде отведено до място, където да бъде поставено в риск, и да бъде нарушен режимът на лични отношения между детето и другия родител. В други решения е разрешено на дете да пътува многократно, за неограничен брой пътувания и без ограничения във времето, заедно с единия родител до определени държави, с оглед на необходимостта да се обезпечи изпълнението на установения режим на лични отношения с този родител.

Общото събрание на Гражданската колегия приема, че съдът може да разреши по реда на чл. 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем. В мотивите на тълкувателното решение пише: „Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите – членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 от СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване“.

По въпроса „Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?“ в едни съдебни решения се приема, че при развод по исков ред съдът предоставя родителските права за упражняване на единия родител. В други решения се приема, че родителските права се предоставят за общо упражняване на двамата съпрузи и при липса на споразумение между тях, т. е. служебно от съда.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема за правилно първото становище. В мотивите на тълкувателното решение пише, че при прекратяването на брака чрез развод, ако между родителите е налице съгласие относно отглеждането на децата, ще се постигне споразумение, което ще се утвърди от съда при решаване на въпросите по отглеждането и възпитанието на децата в техен интерес. И в случай че е постигнато съгласие как ще се упражняват родителските права, е допустимо съвместното им упражняване. Когато договореностите, включени в рамките на това съгласие, са в интерес на децата и са утвърдени от съда, постигнатото съгласие има приоритет пред възможността за еднолично упражняване на родителски права и задължения от съответния родител. „В случаите, когато родителите постигнат съгласие по някои, но не по всички релевантни въпроси, свързани с децата, те ще бъдат обвързани от споразумението си до обхвата на договореното, а по отношение на останалите въпроси – от даденото от съда разрешение, при което възлагането на упражняването на родителските права на единия родител създава механизъм на защита на ненавършилите пълнолетие деца“ – категорични са върховните съдии. Според тях вложеният в чл. 59, ал. 1 и 2 от СК смисъл е родителите да бъдат мотивирани да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се поставя в зависимост от отношенията помежду им. Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. В мотивите на тълкувателното решение пише: „Именно поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата“.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.