19.07.2017 г.

ВКС върна на Софийския апелативен съд за ново разглеждане делото срещу Иво Радев – бивш окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Плевен

С Решение № 183/17.07.2017 г. по наказателно дело № 508/2017 г. (срещу Иво Радев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, бивш административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Плевен) тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя изцяло Решение № 5 от 22.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № П-2/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС) и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.

Делото пред ВКС е образувано по касационен протест срещу решението по в.н.о.х.д. № П-2/2017 г. на САС. С въззивното решение е потвърдена изцяло присъдата по н.о.х.д. № С-67/2015 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият Иво Радев е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 289, предл. 2-ро и предл. 3-то във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (склоняване на длъжностни лица от прокурорските и съдебните органи да нарушат свои служебни задължения във връзка с правораздаването) и оправдан по така повдигнатото обвинение за извършване на престъпление против правосъдието.

В мотивите на решението на ВКС се посочва, че касационният протест е основателен по направените доводи за постановяване на въззивното решение от незаконен съдебен състав. Съдебното заседание по в.н.о.х.д. № П-2/2017 г. на САС е приключило на 21.02.2017 г., когато съдебният състав обявил, че ще се произнесе с решение. Въззивният съд заседавал в състав от трима съдии – Надежда Трифонова, Алексей Трифонов и Атанаска Китипова. Съдебното решение е постановено на 22.03.2017 г., като е подписано само от съдиите Трифонова и Китипова. Липсва подписът на съдия Алексей Трифонов. С решение от 07.03.2017 г. Висшият съдебен съвет освободил от длъжност в качеството му на съдия Алексей Трифонов, след като на 02.03.2017 г. бил назначен за заместник-министър на правосъдието. Възстановен е на предишната си длъжност като съдия на 10.05.2017 г. Невъзможността освободеният от длъжност съдия Алексей Трифонов да подпише съдебния акт е отразена във въззивното решение от председателя на състава.

Мнозинството от съдебния състав на ВКС приема, че решението на САС е постановено от незаконен съдебен състав. При изготвяне на въззивния съдебен акт един от членовете на съдебния състав вече не е имал качеството на съдия, защото е бил освободен от тази длъжност и е преминал на работа в изпълнителната власт. В решението на ВКС пише: „Валидността на действията и законосъобразността на решенията на съда са значими при законен съдебен състав, който ги постановява. В правната теория съставът на съда се определя като законен, когато броят на съдиите и съдебните заседатели е съобразен със закона, когато същите са избрани или назначени по съответния ред, спрямо тях не се проявяват основания за отвод и когато всички членове на състава са участвали в постановяване на решението. В разглеждания случай, при постановяване на съдебния акт от въззивната инстанция Алексей Трифонов не е имал качеството на съдия“. Според върховните съдии липсата на длъжностно качество на член от съдебния състав, постановил въззивния съдебен акт, превръща съда в незаконен по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, независимо от уважителните причини за това. В мотивите на решението на ВКС се подчертава, че пред съдията докладчик по в.н.о.х.д. № П-2/2017 г. е стоял само един вариант на разрешаване на създалата се ситуация – да възобнови съдебното заседание и да насрочи ново разглеждане на въззивното съдебно производство с призоваването на страните и участието на нов съдебен състав. Поради изложените съображения мнозинството от съдебния състав на ВКС приема, че за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

По направените доводи за нарушение на процесуалния закон при изготвяне на въззивното решение касационният протест също е основателен според върховните съдии. Софийският апелативен съд се е съгласил с оправдателната теза на първата съдебна инстанция. Съдилищата приели, че повдигнатото обвинение по чл. 289 от НК не е доказано и затова оправдали подсъдимия Иво Радев. „Проверяващият съд не е проявил критичност към съдържанието на първоинстанционните мотиви, допускайки същите процесуални нарушения при изследване на доказателствата и прилагането на материалния закон“ – пише в решението на ВКС.

Предмет на доказателствен анализ основно били показанията на свидетелката Снежана Георгиева – Блажева, прокурор в Окръжната прокуратура – Плевен, показанията на свидетеля Калоян Гергов, съдия от Плевенския окръжен съд, и обясненията на подсъдимия. Обвинението е твърдяло, че спрямо двамата му колеги магистрати подсъдимият Радев, в качеството му на окръжен прокурор и административен ръководител на Окръжна прокуратура – Плевен, упражнил престъпно деяние, склонявайки прокурора да не поддържа писменото си искане за прилагане на чл. 24 от НК („когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание“), а съдията – да не увеличава групираното общо наказание на осъдения Ивайло Ячков. В мотивите на решението на ВКС се подчертава, че разглеждайки отделните доказателствени източници съдилищата отказали да кредитират като достоверни показанията на свидетелката Георгиева – Блажева. Изключили и сведенията, разкриващи се в производни доказателствени средства, защото преразказвали споделеното им от същата свидетелка. Позовали се изцяло на обясненията на подсъдимия Радев, кредитирали и показанията на свидетеля Гергов. Върховните съдии пишат в мотивите си, че не приемат за сериозен аргумента за влошени междуличностни отношения, представящи излаганите от свид. Георгиева – Блажева факти за недостоверни. Според тях показанията на свидетелката са отхвърлени без необходимата задълбоченост на доказателствения анализ, без задължителната съпоставка с други доказателствени източници, поради което е допуснато нарушение на принципа по чл. 14 от НПК за всестранност и пълнота на изследването. Върховните съдии посочват, че са допуснати съществени процесуални нарушения в начина на извършване на доказателствения анализ по делото, поради което въззивното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, за повторна доказателствена оценка на събраните доказателства.

Съдът приема касационния протест за основателен и по направените доводи за нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.