21.08.2017 г.

ВКС остави в сила решение на Апелативен съд-Велико Търново по делото срещу Петко Петков от гр. Лясковец

С Решение №112/21.08.2017 г. по наказателно дело № 402/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решение № 244 от 08.02.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 202/16 г. по описа на Апелативен съд–Велико Търново срещу Петко Петков от гр. Лясковец. Решението не подлежи на обжалване.

Делото пред ВКС е образувано по жалби на подсъдимия и защитата му срещу решение на Апелативен съд-Велико Търново с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, както и за определяне на по-леко наказание.

С решение № 224 от 08.02.2017г. Апелативен съд-Велико Търново е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, с която подсъдимият Петко Савов Петков е признат за виновен в това, че на 14.03.2014г. в гр.Лясковец, предумишлено, по начин опасен за живота на мнозина, направил опит да умъртви повече от едно лице - Д.Ц.К., М.Р.А., Д.Б.К., В.Р.С., Г.К.А. и умъртвил Емил Шарков - всички в качеството им на полицейски служители на МВР при изпълнение на службата им – участие в провеждане на полицейска операция на територията на ОД на МВР- Велико Търново. Подсъдимият е осъден на доживотен затвор без замяна. Той е признат за виновен и в това, че за времето от 18.06.2012 г. до 14.03.2014 г. в дома си в гр.Лясковец държал огнестрелни оръжия на обща стойност 1488лв. и 343 броя боеприпаси за огнестрелни оръжия на стойност 426,63лв., без да има за това надлежно разрешение, поради което е осъден на осем години лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание - доживотен затвор без замяна, което да се изтърпи при първоначален специален режим в затвор.

Подсъдимият Петко Петков е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски и дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

В решението си тричленният състав на ВКС намира, че касационните жалби са допустими, но неоснователни. Посочените от подсъдимия и защитниците му аргументи за наличие на данни, обуславящи основание за отвод по чл.29, ал.2 от НПК на въззивния съдебен състав, поради предубеденост, са неоснователни. Неоснователни са и твърденията за допуснати процесуални нарушения относно събирането и оценката на доказателствата от въззивната инстанция.

Относно оспорването на квалификацията на деянието ВКС намира, че деянието на подсъдимия е единно и правилно квалифицирано по чл. 116, ал.1, т.4 – убийство на повече от едно лице, при наличието на предварително формиран пряк умисъл, съдейки от действията на подсъдимия.

По направените доводи за неправомерни действия на Специализирания отряд за борба с тероризма върховните съдии считат, че тези действия не могат да бъдат квалифицирани като противоправно нападение и са в рамките на правомощията на отряда, а използването на сила и помощни средства в случая е било абсолютно необходимо и основано на предоставените им със заповед на Главния секретар на МВР и произтичащите от разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗМВР правомощия за използване на оръжие.

ВКС счита, че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в максимален размер за престъплението и определеното най-тежко по вид наказание от алтернативно предвидените за престъпление по чл.116, ал.2 от НК са законосъобразно и справедливо индивидуализирани. Върховната съдебна инстанция, като отчита високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, цялостното поведение на подсъдимия от първоначално произведените изстрели до задържането му, отличаващо се с бруталност и агресия, чиято интензивност ескалира в хода на инцидента, счита, че извършеното от подсъдимия посегателство удовлетворява изискванията на чл.38, ал.1 от НК за изключителна тежест, поради което предходните съдебни инстанции законосъобразно са преценили, че по отношение на него, целите на чл.36 от НК могат да се постигнат единствено с наказание доживотен затвор без право на замяна. Наложените на подсъдимия Петко Петков наказания не сочат наличието на очевидно несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на генералната и специална превенции, поради което не е налице явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.