25.10.2017 г.

ВКС отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, свързано с тълкуването на разпоредби на Регламент (ЕО) 2201/2003 г.

Върховният касационен съд на Република България (ВКС), на основание чл. 267, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), с определение на съдебен състав от Четвърто гражданско отделение спря производството по частно гражданско дело № 3801/2017 г. и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (ЕС) по следния въпрос:

„Допуска ли Регламент (ЕО) 2201/2003 г. разглеждането на дела, свързани с родителска отговорност, без да са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 12 от Регламента от съд на държава членка, който е компетентен да разгледа дело за развод по силата на чл. 3 от Регламента, когато националното право на съответната държава членка го задължава служебно да се произнесе по упражняването на родителските права, мерките на лични отношения, издръжката и ползването на семейното жилище заедно с иска за развод?“.

Делото пред ВКС е образувано по частна касационна жалба срещу определение на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Пловдивския районен съд за отхвърляне на искането за прекратяване на производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд. Жалбоподателят оспорва въззивното определение като незаконосъобразно с аргумента, че то почива на неправилно тълкуване на разпоредбите на Регламент (ЕО) 2201/2003 г. Поставя въпрос компетентен ли е българският съд да разгледа съединен с иска за развод спор за родителска отговорност, когато роденото от брака дете има обичайно местопребиваване на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и не са налице предпоставките за пророгация на компетентност. В определението на ВКС се сочи, че така формулираният въпрос изисква тълкуване на разпоредбите на чл. 3, чл. 8 – 12 от Регламент (ЕО) 2201/2003 г. Задължително тълкуване на тези разпоредби може да даде само Съдът на Европейския съюз, а доколкото производството пред ВКС ще приключи с необжалваем акт, касационният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване (чл. 267, ал. 3 ДФЕС) по въпроса.

„Становището на запитващата юрисдикция е, че без да са налице условията по чл. 12 от Регламент (ЕО) 2201/2003 г., компетентният да се произнесе съд по иска за развод между съпрузи – граждани на държавата членка, пред който е предявен искът, не е компетентен и по въпросите за родителската отговорност. По тези въпроси компетентен е единствено съдът по обичайното местопребиваване на детето и обратното не може да бъде прието въз основа на разпоредби от националното право. Правото на Европейския съюз е интегрирано в националните правни системи на държавите членки и има примат, поради което компетентност на националния съд въз основа на собственото му право, което не съответства на Регламента, не може да бъде обосновано“ – пише в преюдициалното запитване.

Съдебният състав на ВКС предлага на Съда на Европейския съюз преюдициалното запитване да се разгледа по реда на спешното производство, тъй като са налице предпоставките по чл. 107 от Процедурния правилник на Съда на ЕС. Преюдициалното заключение се иска по въпрос, който засяга интересите на ненавършило пълнолетие дете. Според върховните съдии на настоящия етап не са събрани доказателства в подкрепа на твърденията на страните, но сами по себе си тези твърдения са показателни за застрашения интерес на детето. Бащата заявява, че майката препятства контактите между него и детето, а майката – че бащата изобщо не търси такъв контакт. В интерес на детето е този спор да бъде разрешен максимално бързо, за да може в рамките на постановени от съда мерки то да осъществява пълноценни отношения и с двамата си родители.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.