17.11.2017 г.

ВКС сезира КС с искане за обявяване на противоконституционност на текстове от Наказателно-процесуалния кодекс

Върховният касационен съд (ВКС) отправи до Конституционния съд (КС) искане за обявяване на противоконституционност и несъответствие с международните договори, по които Република България е страна, на разпоредбите на чл. 127, ал. 1, предложения предпоследно и последно, и на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на НПК, обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2017 г.

С § 87 от ЗИД на НПК, обн. ДВ, бр. 63, в чл. 411а, ал. 1 се създава т. 4, с която в подсъдност на Специализирания наказателен съд (СНС) се включват делата за престъпления по член 201 – 205, 212, 212а, 219, 220, 224, 225б, 226, 250, 251, 253 – 253б, 254а, 254б, 256, 282 – 283а, 285, 287 – 289, 294, 295, 299, 301 – 307, 310, 311 и 313 от Наказателния кодекс, извършени от изброени категории лица. В искането до Конституционния съд се посочва, че по този начин се разширява подсъдността на СНС, като са му възложени наказателните дела, които според мотивите на законопроекта, са за корупция от лица във висшия ешелон на властта – лица с имунитет и висши представители на изпълнителната власт. Върховните съдии приемат, че разпоредбата на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК е в противоречие с конституционните норми, прогласяващи Република България за правова държава – чл. 4, ал. 1, и недопускащи извънредни съдилища – чл. 119, ал. 3. „Извънредни съдилища не са допустими в правовите държави, каквато по Конституция е Република България, защото те се създават за обслужването на определени политически цели в разрез с разбирането за независим съд, който по дефиниция не може да обслужва такива цели“ – се подчертава в искането.

Специализираният наказателен съд (СНС) и Апелативният специализиран наказателен съд, както и съответстващите им прокуратури, са създадени със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ, обн. ДВ, бр. 1/2011 г. Със ЗИД на НПК, обн. ДВ, бр. 13/2011 г., са приети особените правила, по които се разглеждат делата, подсъдни на тези съдилища. В искането до КС пише, че независимо от различните редакции, които претърпява чл. 411а от НПК, до настоящия момент законодателят е бил последователен при обективиране на концепцията си, че изключителната подсъдност на специализираните съдилища обхваща всички престъпления, които могат да бъдат квалифицирани като организирана престъпност. От средата на 2015 г. на този съд са подсъдни и делата за престъпления против републиката по Глава първа от НК. Критерият за определяне на подсъдността на делата, разглеждани от СНС, е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъпление. В този смисъл са и мотивите за неговото създаване.

Според върховните съдии специализацията на този съд съобразно предмета е в унисон с конституционната разпоредба на чл. 119, ал. 2. Поначало специализираните съдилища разглеждат дела по определена материя, като в страната освен СНС, специализирани по материя са и административните съдилища. „Оспореното изменение и допълнение на НПК представлява съществено отстъпление от идеята, че компетентността на специализираните съдилища се определя единствено съобразно предметен критерий, свързан с правната квалификация на деянието. Посочени са няколко категории субекти, чиято длъжност предопределя промяна на подсъдността и разглеждане на делата от специализираните вместо от общите съдилища. Специализацията на съда няма как да бъде обвързана със субекта, тъй като особеното качество на дееца намира отражение в материално правната норма, включително и в санкционната й част, обичайно предвиждаща по-тежка наказателна репресия“ – пише в искането. Съчетаването на предмета и субекта като критерий за подсъдност на този съд, не може да обоснове „специализация“.

Съдиите от ВКС приемат, че определянето на подсъдността на специализирания съд съобразно субекта на престъпление го характеризира като извънреден съд. Още повече този извод се потвърждава от съчетаването на специалното качество на субекта, като определящо подсъдността на делото, със специална процедура, по която се разглежда делото, установена законодателно за специализирания съд. Една от характерните черти на извънредния съд е той да правораздава по създадени специално за целта правила и такива правила са установени по отношение на СНС, включително и чрез въведената с § 88 от ЗИДНПК разпоредба на чл. 411д, ал. 2 от НПК, предвиждаща по-кратък срок за насрочване на делото в разпоредително заседание. Върховните съдии цитират Решение № 10/2011 г. по к. д. № 6/2017 г. на Конституционния съд, в което пише: „особено съществено, за да не бъде определен специализираният наказателен съд като извънреден и да отговаря на изискванията за безпристрастност и независимост, е, на първо място, той да прилага общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуалните закони, които прилагат общите съдилища, и, на второ място – условията и редът за назначаване на съдиите в него да са същите, прилагани при назначаване на съдиите в цялата съдебна система“. Именно на тези, посочени от КС критерии, не съответства сега действащия статут на специализирания съд, изводим и от нормите на ЗСВ, въведени със ЗИД ЗСВ, ДВ бр. 90/10.11.2017 г. В чл. 107б от ЗСВ, в редакцията му с посоченото изменение, се предвижда правомощие на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд при определени условия (когато съдия от апелативния специализиран наказателен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд), да командирова, освен съдия от СНС, също така и съдия от друг окръжен или апелативен съд с ранг на съдия във ВКС при съгласие на председателя на съответния окръжен или апелативен съд. Това правомощие на председателя на АСНС е изключително и не е предоставено на никой друг ръководител на орган на съдебна власт.

Друго отклонение от общоустановените правила, важими за общите съдилища, е предвиждането в чл. 233, ал. 6 от ЗСВ и в чл. 345, ал. 5 от ЗСВ (изменения, обнародвани в ДВ, бр. 90/10.11.2017 г., в сила от 01.01.2018г.), според което съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в специализираните съдилища и прокуратури получават допълнително възнаграждение в размер, определен по утвърдени от съответната колегия на ВСС правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността, но не повече от шест основни месечни възнаграждения годишно. Това законово предвиждане поставя магистратите и служителите от специализираните структури в привилегировано положение по отношение на тези от общите съдилища и специализирания военен съд. Според върховните съдии налице е различно третиране, понеже по отношение на магистратите от общите съдилища и военния съд, определянето на допълнително възнаграждение е предвидено да е въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт, докато за магистратите от специализираните структури допълнителното възнаграждение е по критерий „индивидуална оценка на резултатите от дейността“. Нееднакъв е стандартът при определяне на допълнително възнаграждение на магистратите от общия и военния съд и тези от специализираните структури, понеже по отношение на първата група магистрати ВСС е компетентният да стори това, без да се изисква да бъдат създавани и спазвани определени правила, докато по отношение на втората група магистрати, компетентна е съответната колегия на ВСС, като е предвидено всяка колегия да състави правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността. Освен това, обвързването на допълнителното възнаграждение на магистратите от специализираните структури с „резултатите от дейността“, не е относим за всички магистрати и създава двоен стандарт.

С § 18 от ЗИДНПК обн. ДВ, бр. 63/04.08.2017г.) в чл. 127 се правят следните изменения и допълнения: „Досегашният текст става ал. 1 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя „ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, както и докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) от извършени финансови инспекции и одитните доклади по чл. 56 от Закона за Сметната палата (ЗСП) и приложените към тях документи“.

Според върховните съдии чрез оспорената разпоредба ревизионните актове, докладите по чл. 19 от ЗДФИ и одитните доклади по чл. 56 от ЗСП се приравняват на доказателствено средство в наказателния процес. „Разпоредбата противоречи на чл. 121, ал. 1 от Конституцията, установяваща конституционно изискване съдилищата да осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, както и не е в унисон с разпоредбата на чл. 6 от ЕКПЧ за правото на справедлив процес, по отношение на изискванията за състезателност и равенство на средствата“ – пише в искането до Конституционния съд. Съобразно нормата на чл. 105, ал. 2 от НПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. С оспореното допълнение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от НПК ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, както и докладите по ЗДФИ от извършени финансови инспекции и одитните доклади по ЗСП, а също и приложените към тях документи, са приравнени на писмените доказателствени средства. „Приравняването на изброените документи на писмени доказателствени средства е в конфликт с изискването на чл. 121, ал. 1 от Конституцията, доразвито в чл. 105, ал. 2 от НПК. Оспорената разпоредба е в конфликт и с чл. 6 от ЕКПЧ, установяваща правото на справедлив процес, в аспектите на изискването за състезателност и за равенство на средствата. недопустимо е приравняването на изброените в оспорената норма писмени документи на писмени доказателствени средства, понеже доказателствата, установявани с тях, не се събрани и проверени в състезателна процедура, с обезпечаване на равенство на средствата“ – категорични са върховните съдии.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.