07.02.2018 г.

ВКС върна на САС за ново разглеждане делото срещу бивш футболист на ПФК „Славия“ за причиняване на смърт по непредпазливост

С Решение № 6/06.02.2018 г. по касационно дело № 1185/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението от 04.07.2017 г. на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 275/2017 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.

Делото пред ВКС срещу Борислав Балджийски – бивш футболист на ПФК „Славия“, за причиняването по непредпазливост на смъртта на Петър Алексов – юрисконсулт на „Топлофикация“ ЕАД, пред казино „Милениум“ в ж.к. „Красно село“ в София е образувано по касационна жалба на подсъдимия и касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец срещу решението по в.н.о.х.д. № 275/2017 г. на САС.

С присъда от 16.09.2016 г. на Софийския градски съд подсъдимият Балджийски е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 128, ал. 2 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на нанесена умишлено тежка телесна повреда) и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири години. Подсъдимият е осъден да заплати и 100 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.

С въззивното решение на САС наказанието на Борислав Балджийски е намалено на три години и изтърпяването му е отложено с изпитателен срок от пет години.

С касационната жалба на подсъдимия се иска отмяна на решението на САС и оправдаването му поради липсата на виновно извършено от него деяние, което да съставлява престъпление – нарушение на материалния закон, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, или намаляване на наложеното наказание поради явна несправедливост на размера му.

С касационната жалба от частния обвинител и граждански ищец се иска отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, който да увеличи размера на наложеното наказание и да присъди пълния размер на предявения граждански иск от 300 000 лв.

Върховният касационен съд приема, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Доводите на защитата, свързани с това основание, са аналогични на тези, залегнали във въззивната жалба и разгледани от САС, с едно изключение, а именно: относно довода за незаконен състав на първата инстанция. Съдиите от ВКС пишат в мотивите си, че възражението за незаконен състав е неоснователно, тъй като субективното възприятие на защитата за заинтересованост или предубеденост на съдията, което не почива на обективна основа, не може да се приеме за нарушение по чл. 6 от ЕКПЧ, гарантиращ разглеждане на делото от „независим и безпристрастен“ съд. Според тричленния състав на ВКС също неоснователно се твърди, че въззивният съд е анализирал доказателствата в отклонение от процесуалните изисквания.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Приетите релевантни факти обуславят съставомерност по чл. 124 вр. чл. 128 НК (причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на нанесена умишлено тежка телесна повреда), каквато е приетата правна квалификация, тоест материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимия, тъй като липсва хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК (подсъдимият не е осъден за деяние, което не съставлява престъпление).

Тричленният състав на ВКС приема, че е налице нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, свързано с начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Върховните съдии пишат в мотивите си: „В този смисъл жалбата на частното обвинение е основателна и следва да бъде уважена. Не е съобразено обстоятелството, че смъртта на пострадалия е причинена в резултат на ненужна агресия, многократно надхвърляща повода за конфликта“. Според върховните съдии, за да бъде отложено изтърпяването на наказанието, следва да бъде направен положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване, докато в случая целите на генералната превенция не биха се постигнали с отлагане на изтърпяването.

Тричленният състав на ВКС пише, че не е допуснато нарушение на материалния закон при определяне на дължимото обезщетение за вреди и размерът на обезщетението от 100 000 лв. се явява в съответствие с принципа на справедливостта.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.