01.03.2018 г.

Във ВКС бе образувано тълкувателно дело по въпроси, свързани с договорите за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и по предложение на заместника на председателя и ръководител на Търговската колегия на съда бе образувано Тълкувателно дело № 1/2018 г., по което Общото събрание на Търговската колегия трябва да отговори на следните въпроси:

1. Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?

2. Допустимо ли е прогласяване на нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ?

3. Непълното и/или неточното обявяване на обстоятелства, оказващи въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, основание ли е за унищожаване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на основание общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба по чл. 485 КЗ?

4. Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, противопоставимо ли е на третите лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд?

Делото е образувано поради наличието на противоречива съдебната практика по въпроси, произтичащи от производството по искове за прогласяване нищожността на договори за застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – чл. 477 и сл. от Кодекса за застраховането (КЗ), като сигнал за това е подаден във ВКС от Комисията за финансов надзор. В предложението за образуване на делото се посочва, че е извършена проверка, според която исковете са значителен брой и са предявени пред районните съдилища в Русе, Добрич, Монтана, Бяла, Силистра, Оряхово, Разград, Враца, Видин и др. от един и същ ищец – застраховател. Тезата за недействителност на договорите ищецът основава на твърдения за липса на представителна власт на насрещната по договора страна, както и за липса на нейно съгласие; твърдения за договор, сключен в противоречие или при заобикаляне на закона; противоречие с добрите нрави; липса на предписаната от закона форма; липса на основание; липса на застрахователен интерес; поради привидност – сключен при условията на персонална симулация. При условията на евентуалност са предявени и конститутивни искове за унищожаване на договора поради измама.

Основното противоречие в практиката на съдилищата е различната преценка за допустимостта на исковете. Част от съдилищата приемат, че исковете са недопустими. Има решения на съдилища, според които исковете са основателни, има и такива, според които исковете са неоснователни. Ръководителят на Търговската колегия пише в предложението си за образуване на тълкувателно дело: „Независимо от различните становища на съдилищата по допустимостта и основателността на исковете, налице е позоваване на закона – чл. 477 и сл. КЗ, но при различно негово тълкуване“.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.