03.04.2018 г.

ВКС потвърди присъдата на САС, с която Николай Стефанов, бивш районен съдия е оправдан за искане на подкуп

С Решение № 173/22.04.2018 г. по наказателно дело № 888/2017 г. (срещу Николай Стефанов, бивш съдия в Русенския районен съд) тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решението от 31.05.2017 г. по в.н.о.х.д. № 146/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационен протест на Софийската апелативна прокуратура (САП) и жалба на частния обвинител срещу решението по внохд № 146/17 г. на САС, с което Стефанов повторно е оправдан. С протеста се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. – нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, като се прави искане за отмяна на присъдата на САС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. С касационната жалба, подадена от частния обвинител, се иска отмяна на оправдателната присъда на второинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.

С присъда от 12.05.2016 г., по н.о.х.д. № 2574/15 г. на Софийския градски съд (СГС) подсъдимият Николай Стефанов е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 302, т. 1, б. „а“, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК (искане на подкуп и опит да се приеме такъв от съдия) и осъден, като наложените наказания са „лишаване от свобода“ в размер на три години, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от пет години, „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от правата – да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система и да упражнява професия юрист, и двете за срок от три години.

Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с Решение № 33/08.02.2017 г., постановено по к.н.д. № 25/2017 г., ВКС отменя първата въззивна присъда от 18.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 804/2016 г. на САС, с която Стефанов е бил оправдан, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия по допускане на доказателствата, поради допуснато абсолютно нарушение на процесуалните правила.

С въззивна присъда от 31.05.2017 г., по в.н.о.х.д. № 146/2017 г., САС, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, отново отменя първоинстанционната присъда, в наказателно-осъдителната й част и на основание чл. 304 НПК признава подсъдимия Николай Стефанов за невиновен. На основание чл. 336, ал.1, т.3 от НПК, отменя присъдата и относно прилагането на чл. 307а НК, и я потвърждава в частта, с която подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 302, т. 2 от НК и по чл.26, ал.3, вр. ал.1 от НК, и в частта относно веществените доказателства.

Тричленният състав на ВКС приема касационния протест на САП и жалбата на частния обвинител за допустими, но неоснователни.

Според върховните съдии в случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като въззивният съд ги е оценил при спазване на изискванията на НПК, като не е допуснал нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативната инстанция да установи по надлежен ред фактите, подлежащи на доказване. Приетата фактическа обстановка относно релевантните факти е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства.

Въззивният съд е направил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, събрана както в хода на първоинстанционното, така и при проведеното въззивно съдебно следствие, в резултат на което е приел различна фактическа обстановка от тази, установена от първия съд, пише в решението на тричленния състав.

Върховните съдии намират за неоснователни оплакванията в протеста и жалбата за това, че не са оценени всички доказателства и в частност показанията на свидетеля Махмуд. Това, че въззивната инстанция не е обсъдила самостоятелно и поотделно всяко доказателствено, а ги е анализирала по факти, е въпрос на избран подход на интерпретация на доказателства от страна на съда. От мотивите на атакувания съдебен акт е видно, че съдът е обсъдил показанията на свидетеля Махмуд наред с останалите доказателствени източници.

В мотивите на ВКС е обобщено, че въззивният съд не е допуснал нарушения в дейността си по анализ и оценка на доказателствената съвкупност, които да обусловят касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

При вярно установена фактология, апелативният съд е обосновал правилни правни изводи, а именно, че подсъдимият Николай Стефанов не е извършил нито една от двете вменени му форми на изпълнителното деяние на престъплението пасивен подкуп – той нито е поискал, нито е направил опит да получи дар, който не му следва, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, за да извърши или загдето е извършил действия по служба – за да одобри или затова, че е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на обвиняемите Маринов и Алексиев, приемат върховните съдии.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.