29.05.2018 г.

След окончателно решение на ВКС К. Г. – убил през 2016 г. в столичния квартал „Хаджи Димитър“ майка си и дядо си, ще изтърпява наказание от 30 г. „лишаване от свобода“

С решение № 117/29.05.2018 г. по наказателно дело № 363/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решение от 13.02.2018 г. на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 1508/2017 г. Решението е окончателно.

Делото във ВКС е образувано по жалба на подсъдимия К. Г. срещу въззивното решение на САС, с което частично е изменена присъда от 23.10.2017 г. по н.о.х.д. № 4768/2017 г. на Софийския градски съд (СГС).

При проведено съкратено съдебно следствие (заради признаване от подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт) с присъдата на СГС подсъдимият е признат за виновен в това, че на 25.07.2016 г. в гр. София умишлено умъртвил повече от едно лице – рождената му майка и дядо му, по особено мъчителен за убитите начин и с особена жестокост. Определено е наказание „доживотен затвор без замяна“, като заради производството по делото по реда на съкратеното съдебно следствие то е заменено с 30 години „лишаване от свобода“. Подсъдимият е признат за виновен и за държане без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество, за което му е наложено наказание от 8 месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 2 000 лв. Наложено му е общо наказание от 30 години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален строг режим, като е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 2 000 лв.

С атакуваното пред ВКС решение на САС е изменена присъдата относно определеното като подходящо за постигане целите на закона наказание „доживотен затвор без замяна“, каквото не може да бъде наложено съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 2 от НК, и е отменен първоинстанционният съдебен акт в тази му част, като е присъдата е потвърдена в останалата част, включително относно наложеното общо най-тежко наказание от 30 г. „лишаване от свобода“ с присъединеното наказание „глоба“ от 2 000 лв.

В касационната жалба се изтъква довод за явна несправедливост на наложеното общо наказание, като се прави искане то да се намали.

Тричленният състав на ВКС приема жалбата за неоснователна. В мотивите на решението е посочено, че въззивният съд е бил облекчен от прецизния и убедителен анализ в мотивите на обжалваната присъда както по извеждане на признатите от подсъдимия и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, така и по приложението на правото, включително относно специфичната процедура по индивидуализация на дължимото се на жалбоподателя по вид и размер наказание. „Извършената с обжалваното решение в тази насока корекция е несъществена и не сочи на неправилно приложение на закона, а на известно несъобразяване с разясненията, дадени в цитираното от контролираните инстанции Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС в т. 1.1 и т. 1.2“, пишат върховните съдии. В тълкувателното решение е изяснено, че специалните правила на института по чл. 58а от НК въвеждат принципната забрана за налагане на най-тежките наказания „доживотен затвор без замяна“ и „доживотен затвор“. От тях само наказанието „доживотен затвор“ се заменя с друг вид наказание, като правилата на чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК регламентират самостоятелен механизъм на замяната. Върховните съдии посочват, че съзреният от въззивната инстанция пропуск в проверяваната от него присъда не е създал тежък материалноправен или процесуален проблем и е имал основание да „поправи“ диспозитива й, отменяйки я в посочената част.

Според ВКС неоснователно жалбоподателят настоява за отдаване на по-значима тежест на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства като младата му възраст, здравословното му състояние и признанието му на фактите в проведената процедура на съкратено съдебно следствие.

Върховните съдии са категорични, че проявената особена жестокост към майка му и към притеклия й се на помощ негов дядо при начина и средствата на осъществяване на деянието е била съпътствана с причиняване на изключително мъчителни физически и психически болки и страдания на жертвите му до настъпване на смъртта им, съзнавано от него и желано за постигане на целта му.

Тричленният състав на ВКС пише в мотивите си, че правилно апелативният съд е отказал да смекчи наказателната отговорност на подсъдимия, като изложените от него съображения в подкрепа на първоинстанционната присъда са убедителни и законосъобразни, съобразени са с изискванията на процесуалния и материалния закон, с обществената опасност на деянието и дееца, при утвърдения от него срок на заменящото доживотния затвор наказание „лишаване от свобода“. Именно в хода на изтърпяването му подсъдимият К. Г. ще има шанса да докаже дали е променил отношението си към общочовешките ценности и обществените норми на поведение и е годен да се вгради адекватно в обкръжаващия го свят, с което да се ползва от възможността да скъси времето на престой в затвора.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.