05.12.2018 г.

ВКС постанови тълкувателно решение по въпроси, свързани с производството по търговска несъстоятелност

 

С Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 03.12.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2017 г., Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

1. Процесуалният ред, по който се развива производството по молба по чл. 625 от Търговския закон (ТЗ), депозирана от кредитор, при подготовката й за разглеждане в открито съдебно заседание, е редът, предвиден в специалните норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, а не редът, предвиден в общите норми на чл. 131 – 133 ГПК.

2. Предвиденото в чл. 673, ал. 3 ТЗ изискване за представяне на убедителни писмени доказателства, за да бъде предоставено право на глас в събранието на кредиторите, се отнася не само за кредиторите по чл. 637, ал. 3 ТЗ, но и за кредиторите със спорни (приети и неприети) вземания, по отношение на които е предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ.

3. Не е допустимо провеждането на събрание на кредиторите за избор на нов синдик преди одобряване на списъка по реда на чл. 692 ТЗ.

4. В производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ са допустими всички доказателства, а не само писмените.

5. Отклонява предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: Допустимо ли е списъкът по чл. 668, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде съставян и по други критерии, освен посочените в закона и ако са налице обективни пречки за съставяне на списък по търговските книги на длъжника, как се отразява това на свикването на първо събрание на кредиторите.

6. Определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не подлежи на обжалване.

7. Срокът по чл. 698, ал. 1 ТЗ за предлагане на оздравителен план тече от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

8. Определението по чл. 674 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността отказва свикване на събрание на кредиторите, не подлежи на обжалване.

9. Сумите, получени от продажбата на имущество, върху което е учредена ипотека или залог, не могат да служат за покриване на предплатените от кредиторите разноски по чл. 629б ТЗ или на разноските по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ (и в частност възнаграждения на синдика), когато получената сума от продажбата на имуществото не е достатъчна за пълното удовлетворяване на обезпечения кредитор с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

10. Недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават собственост на държавата или на общините, по аналогия на чл. 11 ЗН, когато длъжникът е търговец – юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго.

Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива или неправилна съдебна практика по въпроси от производството по търговска несъстоятелност.

Към тълкувателното решение са депозирани особени мнения по т. 6, т. 8 и т. 10.

Пълният текст на решението е публикуван в страницата на ВКС в интернет, рубрика „Тълкувателни дела“.

 

.

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.