06.12.2018 г.

Списък на насрочените за разглеждане дела с обществен интерес във Върховния касационен съд до края на м. декември

 

11.12.2018 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 998/2018 г. (срещу Янко В. за изнудване и причиняване на лека телесна повреда), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Лада Паунова

 

Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Янко В. срещу решение от 22.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № 275/2017 г. на АСНС.

С присъда от 05.05.2017 г. по н.о.х.д. № 3128/2016 г. на Специализирания наказателен съд подсъдимият Янко В. е признат за виновен в това, че в съучастие като съизвършител с Марин Ч. с цел да набави имотна облага за себе си и за другиго принудил чрез сила трето лице да им даде сумата от 2 000 лв. и с това му причинили имотна вреда в размер на 2 000 лв., като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на пострадалия. Деянието е извършено от две лица, при условията на опасен рецидив за Янко В. по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. З, т. 7, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК, поради което и на това основание във вр. чл. 54 НК е осъден на 9 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 6 000 лв.

Присъдата е обжалвана от Янко В. пред АСНС. С решение по в.н.о.х.д. № 275/2017 г. присъдата е изменена, като подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението да е целял да набави за себе си имотна облага и наложеното му наказание е намалено на 6 години „лишаване от свобода“, както и глобата – на 5 000 лв.

В касационната жалба се съдържат твърдения за допуснати нарушения на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, както и молба за отмяна на решението на АСНС и за постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде изцяло оправдан по всички повдигнати му обвинения.

 

13.12.2018 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 1139/2018 г. (срещу Иванка Р., обвинена в подготвяне на убийство на шестима души, сред които и брат ú), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Мая Цонева

 

Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимата Иванка Р., срещу въззивно решение от 26.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 619/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив.

С присъда от 19.09.2017 г. по н.о.х.д. № 577/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив подсъдимата Иванка Р. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 142, ал. 5 от НК за това, че през периода от 14.03.2016 г. до 18.03.2016 г. в с. Бачково, с. Брани поле, с. Белащица и в гр. Пловдив е подбуждала служител под прикритие да отвлече брат ú и за шест отделни престъпления по чл. 117, ал. 2 от НК за това, че през същия период и на същите места умишлено е склонявала служителя под прикритие да умъртви брат ú, двете му деца, двама от внуците му и зет му. Всички престъпления са извършени от подсъдимата с користна цел – премахвайки брат си и неговите наследници, тя да получи наследството на починалия си баща, който живял и работил в САЩ. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата е определено едно общо най-тежко наказание от две години „лишаване от свобода“, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години.

С въззивно решение по в.н.о.х.д. № 619/2017 г. Апелативен съд – Пловдив изменя присъдата, като отменя приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание в размер на три години „лишаване от свобода“. В останалата част присъдата е потвърдена.

В касационната жалба се сочат всички основания за касационен контрол по чл. 348 ал. 1, т. т. 1 – 3 от НПК предвид неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна, алтернативно – изменение на въззивното решение.

 

13.12.2018 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 1045/2018 г. (срещу Кирчо К., бивш директор на Националната разузнавателна служба, по обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Мая Цонева

 

Делото е образувано по протест на Военно-апелативната прокуратура и две касационни жалби на подсъдимия срещу решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС), с което частично е изменена присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. на Военен съд – София.

ВКС ще гледа делото за втори път, след като с решение от 07.11.2016 г. по к.н.д. № 776/2016 г. отменя решение от 19.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 0031/2015 г. на ВнАС и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

С присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. Военен съд – София признава подсъдимия Кирчо К. за виновен за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за улесняването на което е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като престъплението е продължавано) и го осъдил на 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 203, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 съдът е лишил подсъдимия от право да заема длъжност „ръководител“ в държавно или обществено учреждение и лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 15 години. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания по делото граждански ищец – Националната разузнавателна служба (сега – Държавна агенция „Разузнаване“), сумата от 4 720 196,53 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея.

С второто си решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. въззивният съд частично изменя първоинстанционната присъда, като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като престъплението е продължавано). Подсъдимият е оправдан по първоначалното му обвинение. Наложените наказания „лишаване от права“ също са намалени на по 13 години. Подсъдимият е признат за невиновен за длъжностно присвояване чрез посредствен извършител, като е оправдан в тази му част. В останалата ú част присъдата е потвърдена.

С касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и при условията на алтернативност – да бъде изменено въззивното решение в частта относно квалификацията на деянието, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция.

С касационните жалби на защитниците на подсъдимия се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания при условията на алтернативност въззивно решение да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.

 

14.12.2018 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 1056/2018 г. (срещу Иво Р. за извършване на престъпление против правосъдието), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Даниела Атанасова

 

Във ВКС ще бъде разгледано к.н.д. № 1056/2018 г. срещу Иво Р. – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, бивш административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Плевен.

Делото е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура – София срещу решение от 31.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № П – 48/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС).

Делото е за втори път пред касационния съд, след като с решение от 17.07.2017 г. по к.н.д. № 508/2017 г. ВКС отменя изцяло решение от 22.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № П-2/2017 г. на САС и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.

С присъда от 13.06.2016 г. по н.о.х.д. № С – 67/2015 г. на Софийски градски съд (СГС) подсъдимият Иво Р. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 289, предл. 2-ро и предл. 3-то във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (склоняване на длъжностни лица от прокурорските и съдебните органи да нарушат свои служебни задължения във връзка с правораздаването при условията на продължавано престъпление) и оправдан по така повдигнатото обвинение за извършване на престъпление против правосъдието.

При повторното разглеждане на делото с решение от 31.08.2018 г. по в.н.о.х.д. № П – 48/2017 г. въззивният съд изцяло потвърждава първоинстанционната присъда на СГС, с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан.

С касационния протест се иска отмяна на второто решение на САС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушаване на материалния закон.

 

17.12.2018 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 1140/2018 г. (срещу Борис М., Георги К., Иво И., Мирослав П. и Янко Г., обвинени за убийство, извършено от лица от състава на полицията и с особена жестокост), І-во наказателно отделение, докладчик: Валя Рушанова

 

Делото във ВКС е образувано по касационен протест и по жалби на подсъдимите, на гражданските ищци и частни обвинители, както и на гражданския ответник ОДМВР – Благоевград, срещу въззивно решение от 06.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 026/2016 г. на Военно-апелативния съд.

С присъда от 02.10.2008 г. по н.о.х.д. № 33/2008 г. на Военен съд – София подсъдимите са признати за виновни за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (убийство, извършено от лица от състава на полицията и с особена жестокост), като са им наложени наказания – на Мирослав П. 18 години „лишаване от свобода“, а на останалите подсъдими за всеки поотделно по 16 години „лишаване от свобода“. С присъдата подсъдимите и гражданският ответник са осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.

С въззивното решение подсъдимите са признати за виновни в това, че като извършители и лица от състава на полицията при изпълнение на службата си, самостоятелно са причинили смърт по непредпазливост на Ангел Д. – престъпление по чл. 122, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като за всеки един от тях поотделно наказателното преследване е прекратено поради изтекла абсолютна давност. С решението подсъдимите Борис M., Георги К., Иво И., Мирослав П. и Янко Г. са признати за невиновни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Военно-апелативният съд изменя първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част и я потвърждава в останалата ú част.

В касационните жалби на подсъдимите се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, като се правят искания за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимите.

С жалбата на гражданския ответник се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на оправдателен съдебен акт и отхвърляне на гражданските искове изцяло.

С жалбата на частните обвинители и гражданските ищци се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивното решение, разглеждане на делото по същество и постановяване на осъдителен съдебен акт.

В касационния протест се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Прави се искане за отмяна на въззивното решение, разглеждане на делото по същество и потвърждаване на първоинстанционната присъда.

 

 

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.