18.01.2019 г.

ВКС върна на АС – Пловдив за ново разглеждане делото срещу Иванка Р., обвинена в подготвяне на убийство на шестима души

 

С решение № 244/15.01.2019 г. по наказателно дело № 1139/2018 г. (срещу Иванка Р., обвинена в подготвяне на убийство на шестима души, сред които и брат ú) тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решение № 189/26.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 619/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив (АСПл) и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационната жалба на подсъдимата срещу въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.

С присъда по н.о.х.д. № 577/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив Иванка Р. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 142, ал. 5 от НК за това, че през 2016 г. е подбуждала служител под прикритие да отвлече брат ú, както и за шест отделни престъпления по чл. 117, ал. 2 от НК за това, че през същия период умишлено е склонявала служителя под прикритие да умъртви брат ú, двете му деца, двама от внуците му и зет му. Всички престъпления са извършени от подсъдимата с користна цел – премахвайки брат си и неговите наследници, тя да получи наследството на починалия си баща, който живял и работил в САЩ. На подсъдимата е определено едно общо най-тежко наказание от 2 г. „лишаване от свобода“, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 1 година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 5 г.

С въззивното решение АСПл изменя присъдата, като отменя приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и определя първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание в размер на 3 г. „лишаване от свобода“. В останалата част присъдата е потвърдена.

Тричленният състав на ВКС намира жалбата на подсъдимата за основателна, макар и не по всички съображения, изложени в нея. „Независимо от проведеното въззивно съдебно следствие, с цел изясняване на важни обстоятелства за правилното решаване на делото, предприетите от апелативния съд мерки не са били достатъчни за разкриване на обективната истина, с което е допуснато нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК. За да възприеме фактическата обстановка, описана в мотивите към първоинстанционната присъда, апелативният съд се е позовал на показанията на служителя под прикритие“, пишат върховните съдии и правят извод за „безкритично отношение към това доказателствено средство при отсъствие на задълбочена проверка доколко тези показания се намират в корелация с другите доказателства и доказателствени средства“.

Неяснота предизвиква и употребеният от служителя под прикритие израз „да дръпна брат ú и да го накарам да подпише пълномощно“, доколкото не позволява еднозначен извод дали подсъдимата е искала от него да отвлече брат ú или само го е мотивирала да принуди нейния брат да я упълномощи. Според върховните съдии е било необходимо да се изясни дали Иванка Р. ясно и недвусмислено е заявила волята си за отвличане на брат ú или служителят под прикритие е достигнал до извод, че такива са намеренията ú въз основа на подадената му с оглед подготовката му оперативна информация.

В мотивите на решението се отбелязва, че извън вниманието на въззивната инстанция е останал още един довод на защитата. Без коментар е бил отминат фактът, че единствен наследник по завещанието на бащата на подсъдимата е Н. Б., а освен Иванка Р. и брат ú наследник на починалия по закон е и другата сестра – А. Р., а именно върху това обстоятелство са се фокусирали подсъдимата и защитникът ú, за да обосноват тезата си, че не е съществувала логична и житейски оправдана причина Иванка Р. да предприема действия за физическото ликвидиране на брат си и неговите низходящи.

Тричленният състав на ВКС сочи още, че съществен елемент от защитната позиция на подсъдимата е било твърдението за търсен от нея легален начин да оспори волята на нейния баща единствен наследник и разпоредител с имуществото му след неговата смърт да бъде лицето Н. Б. За установяване на това обстоятелство защитникът е направил искане да бъде допуснат в качеството на свидетел адвокатът, към когото подсъдимата твърди, че се обърнала за правен съвет и съдействие. По повод оставянето на това искане без уважение от първостепенния съд върховните съдии пишат в мотивите си, че „адвокатската тайна се простира върху съдържанието и насоката на дадената консултация, но не и върху самия факт, че едно лице се е обърнало към адвокат за правен съвет и съдействие“. Именно в такъв смисъл е било и доказателственото искане на защитата, поради което първата инстанция неоснователно е отказала да допусне разпит на адвоката в качеството му на свидетел. По този начин, освен че е накърнил правото на подсъдимата да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, съдът сам се е лишил от възможността да провери тяхната достоверност. Този пропуск не е бил съзрян и отстранен от  въззивната инстанция въпреки задълженията ú да провери изцяло правилността на присъдата и да прояви процесуална активност за изясняване на правно значимите обстоятелства.

 

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.