30.01.2019 г.

Във ВКС бе образувано тълкувателно дело по въпроси, свързани със задължението на работодателя да предаде незабавно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение

 

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2019 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС по следните въпроси:

1. Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение носимо или търсимо задължение е, респективно – от кой момент възниква и става изискуемо това задължение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му и кога се освобождава от последиците на тази забава?

2. Кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изречение 2 от КТ?

Делото е образувано, след като с Определение по гр. д. № 2734/2018 г. състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставените въпроси поради констатирана противоречива практика на съставите на ВКС по чл. 290 ГПК.

Според едното становище работодателят дължи незабавно връщане по силата на чл. 350, ал. 1 от КТ на трудовата книжка. Когато тя не е у работодателя, се предоставя от работника за отразяване на необходимите данни, след което незабавно се връща. Цитира се и нормата на чл. 226, ал. 3 от КТ – обезщетение се дължи от деня на прекратяване на правоотношението, което значи, че задържането на трудовата книжка се явява незаконно от датата, на която работодателят е дължал незабавното ú връщане. Когато това не може да бъде сторено, защото работникът не се е явил лично при прекратяването на правоотношението или при предоставяне на трудовата книжка за оформяне, работодателят е длъжен да го покани по реда на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж именно защото задължението е носимо, а не търсимо.

В другото становище се сочи нормата на чл. 68 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според която местоизпълнението на задължението се определя от закона, от договора или от естеството на задължението. Местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона и на практика не се урежда от трудовия договор. То е близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т. е. в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. ЗЗД не изисква покана, за да изпадне длъжникът в забава, когато естеството на задължението не предполага такава. В друго решение на ВКС се посочва, че работодателят няма общото задължение да кани работника за получаване на трудовата книжка. Задължение може да възникне за него, ако трудовата книжка му е предадена за оформяне, но са съществували пречки да бъде оформена и върната веднага и работодателят не е посочил деня, в който книжката ще е готова за предаване на работника. Такова задължение възниква за работодателя и когато работникът е потърсил трудовата си книжка и така го е поставил в забава. В този случай, за да се освободи от последиците на своята забава, работодателят трябва да покани работника за получаване на трудовата книжка.

 

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.