04.04.2019 г.

ВКС наложи наказание „пробация“ на съдията от Районен съд – Раднево Люба Петрова, осъдена за документно престъпление

 

С Решение № 25/22.03.2019 г. по наказателно дело № 44/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението от 19.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1031/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС), като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК заменя наложеното на Люба Петрова наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с „пробация“ със задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от 1 година и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 година. Потвърждава решението в останалата му част. Решението е окончателно.

Делото е образувано по жалба на подсъдимата срещу решението на САС, с което е потвърдена изцяло присъдата по н.о.х.д. № 2607/2017 г. на Софийския градски съд.

С първоинстанционната присъда Люба Петрова е призната за виновна в това, че в качеството си на длъжностно лице – съдия в Районен съд – Раднево, в кръга на службата си съставила официален документ – протокол от съдебно заседание, в който удостоверила неверни обстоятелства и изявления на страни и участници в производството, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства и изявления. Наложено ú е наказание от 1 година „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.

Тричленният състав на ВКС приема, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да дадат основание за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. Върховните съдии не приемат твърдението, че предходните състави са подходили избирателно или тенденциозно към анализа на доказателствата по делото, тъй като изводите им се основават на пълноценен и обективен прочит, при спазване на правилата на формалната логика.

Възприетите от съдилищата фактически обстоятелства и изведените въз основа на тях правни изводи за съставомерност на инкриминираната престъпна дейност на подсъдимата по чл. 311, ал. 1 от НК удовлетворяват изискванията на закона, поради което не е налице нарушение на материалния закон. Върховните съдии подчертават, че инкриминираните обстоятелства и изявления се състоят в невярното отразяване в съдебния протокол на обстоятелството, че в съдебното заседание по прекратяване на принудителното лечение на освидетелствана жена е присъствал служебен защитник – адвокат, че същият е бил назначен за такъв, както и че страните по делото са взели становище по даване ход на делото, по приемане на съдебно-психиатрична експертиза, по приключване на съдебното дирене и по същество – че са заявили становище за прекратяване на принудителното лечение. Лъжливото документиране в протокола от съдебното заседание засяга съществено обстоятелство – участието на адвоката като страна в производството, без той изобщо да е бил в залата, пише в мотивите на решенито на ВКС. Несъстоятелна е и тезата на защитата, че липсва субективна страна на деянието, поради което то е несъставомерно. „Тук не се касае за грешка или заблуда относно действителните участници в процеса, които да изключат умисъла, а за целенасочен акт на създаване на съдебен документ, който обективира неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за същите обстоятелства и изявления“, се казва в решението.

Тричленният състав на ВКС приема за основателно оплакването за явна несправедливост на наказанието, тъй като определеното – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, е несъразмерно тежко. То не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на наказанието от предходните съдебни състави не е съобразено, че не става въпрос за личност с висока степен на обществена опасност и с трайни престъпни навици, че стореното от нея е инцидентна проява, макар и обществено опасна, и че не е довело до причиняване на вредни последици за освидетелстваната, чиито права, поради неучастието на защитник, в крайна сметка не са били засегнати съществено – постановеният от районния съд съдебен акт е в интерес на лицето. Не е отчетено също, че мотивът за извършване на деянието не е користен, а че всъщност става въпрос за подценяване естеството на правораздавателната дейност и за неглижиране на служебни задължения – обстоятелства, които могат да бъдат обяснени и с това, че подсъдимата е била отстранена от длъжност за продължителен период и това е бил първият ú работен ден.  

Поради това тричленният състав на ВКС заменя определеното наказание с „пробация“ с двете задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от 1 година и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 година. Този вид и размер на наказанието според ВКС в най-пълна степен съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е в състояние да изпълни предвидени в чл. 36 от НК цели.

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.