25.04.2019 г.

ВКС постанови тълкувателно решение по въпроси, свързани с частичен иск за парично вземане

 

С Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2016 г., Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

1. Предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.

2. Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

3. Не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.

В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК.

Ако с последващия частичен иск е предявена същата част от вземането, която е предмет на първоначалния частичен иск, по койтопо-рано заведеното дело е висящо, е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК и производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено.

Тълкувателното дело е образувано по правни въпроси, по които е налице противоречива съдебна практика. Първият въпрос е дали предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. В тълкувателното решение се посочва, че новата разпоредба на чл. 116а ЗЗД (ДВ, бр. 42/2018 г.) въвежда правилото, че „когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част“. Следователно при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече.

Това се отнася и за хипотезата, при която частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД.

По въпроса ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право, ОСГТК на ВКС намира, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна сила на пресъдено нещо.

При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

По правния въпрос дали е налице процесуалната пречка от чл. 126 ГПК за допустимост на частичния иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, върховните съдии приемат, че когато между същите страни, на същото основание и за една част от вземането е предявен частичен иск, по който делото е висящо, останалата част от вземането може да бъде предявена в друг исков процес. В този случай е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК.

В хипотезата, когато в първоначалната искова молба ищецът не е посочил изрично, че претендира част от спорното право, част от вземането, то се счита, че с исковата молба е предявено цялото спорно право, цялото вземане. В този случай предявеният последващ иск за същото вземане или за част от него е недопустим поради наличието на обективен идентитет между двете дела и съществуването на процесуална пречка за паралелната им висящност. Производството по второто дело следва да се прекрати поради недопустимост на иска на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, пише в тълкувателното решение.

По делото е депозирано особено мнение, подписано от 16 върховни съдии.

Пълният текст на решението е публикуван в страницата на ВКС в интернет, рубрика „Тълкувателни дела“.

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.