03.05.2019 г.

За проповядване на омраза на религиозна основа на Ахмед Муса са наложени окончателно наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ от 5000 лв.

 

С Решение № 38/25.04.2019 г. по к.н.д. № 66/2019 г. (образувано по жалба на Ахмед Муса) тричленен състав на ВКС отменя присъда № 4/30.03.2018 г. по в.н.о.х.д. № 420/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив: в частта, с която подсъдимият е осъден за престъпления по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 от НК и по чл. 108, ал. 1 от НК, като в тази част прекратява наказателното производство; в частта по приложението на чл. 23, ал. 1 от НК. Съдът оставя в сила присъдата в останалата ú част. Решението е окончателно.

На 03.05.2019 г. във Върховния касационен съд (ВКС) е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.

С присъда по н.о.х.д. № 330/2012 г. на Окръжен съд – Пазарджик (ОСПз) Муса е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 108, ал. 1, пр. 2 от НК (проповядвал чрез слово антидемократична идеология); чл. 109, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 108, ал. 1 от НК (членувал в организация, която си поставила за цел проповядване на антидемократична идеология) и по чл. 164, ал. 1, пр. 1 от НК (проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово), като му е наложено едно общо най-тежко наказание от 1 г. „лишаване от свобода“, присъединено е и наказание „глоба“ от 5000 лв.

Съдът е привел в изпълнение и отложеното наказание от 3 г. „лишаване от свобода“ по присъда по н.о.х.д. № 905/2004 г. на ОСПз, влязла в сила на 20.11.2004 г.  

С въззивната присъда първоинстанционната е изменена и Муса е признат за невиновен в това да е извършил престъплението по чл. 109, ал. 2, пр. 1 от НК чрез членство в организация, в която е членувал и Юсуф Г. (който е оправдан).

В касационната жалба се сочат нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, явна несправедливост на наказанието. С молба от 20.02.2019 г. подсъдимият настоява ВКС да приложи абсолютната погасителна давност за обвиненията по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 и по чл. 108, ал. 1 от НК. 

 

Върховните съдии приемат, че за деянията по чл. 109, ал. 2 от НК и чл. 108, ал. 1 от НК е изтекла абсолютната давност, поради което наказателното производство следва да се прекрати, като се отмени постановеният в тази част съдебен акт. В мотивите на ВКС се уточнява, че срокът на изтичане на абсолютната давност по първото обвинение е 30.10.2018 г., а по второто – 07.04.2018 г., т. е. след постановяване на въззивната присъда на 30.03.2018 г. и преди образуване на производството пред ВКС.

По отношение на обвинението по чл. 164, ал. 1 от НК (проповядване на омраза на религиозна основа чрез слово) тричленният състав на ВКС констатира, че съдилищата по същество са направили всичко възможно за разкриване на обективната истина по делото, като осъществената от тях аналитична дейност е в съответствие с процесуалния закон и правилата на формалната логика.

Според ВКС мотивите на атакувания съдебен акт в достатъчна степен съдържат фактология за времето и мястото на осъществяваната от подсъдимия престъпна деятелност по чл. 164, ал. 1 от НК. Съдът е използвал сведенията за това от изготвяните от подсъдимия отчети за дейността му, в които фигурират точните месец, ден, година, приблизителен брой лица, присъствали на проповедите и др.

Според върховните съдии лишено от основание е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Установената и описана фактология правилно е била квалифицирана от съда като съставомерна по чл. 164, ал. 1 от НК. Правилно е прието, че през инкриминирания период от време, на посочените места и пред множество хора Муса е проповядвал омраза на религиозна основа. В оскъдната съдебната практика на ВКС по чл. 164 от НК е прието, че проповядването е разпространяване на оценъчна информация, чрез която деецът развива, аргументира и огласява възгледи, които по естеството си са годни да разпалят вражда или омраза. В решението на ВКС се подчертава, че Муса е използвал религията, за да проповядва омраза към християните, евреите и всички други религии, изричайки публично на своите петъчни проповеди в джамиите, в кафенета и на други публични места пред събралите се хора, че „който не е с нас, е против нас“, че „ислямът ще победи по целия свят и това ще стане със сила и меч“, с „джихат“, че „поклонниците на салафизма“ са истински мюсюлмани, а всички останали са „неверници“, „грешници“ и „гяури“. В речите си той възхвалявал тези, които „умират за вярата“, „слагат бомби и режат глави“ в името на тази вяра. Убеждавал, че мюсюлманите трябва да воюват с християните, да „убиват и колят“, докато те не приемат исляма.

Съдебният състав на ВКС не се съгласява със становището на защитата, че подсъдимият е упражнявал правомерно конституционно гарантираното му право на свободно изповядване на религия. Според Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) правото на свобода на „религия“ има два аспекта – правото на всеки да има убеждение, което е „абсолютно“ право, и правото да демонстрира това убеждение, което „не е абсолютно“, тъй като може да засегне правата на други лица. Инкриминираните в обвинението факти срещу подсъдимия не засягат „вътрешното му право на религиозни убеждения“, което се ползва с абсолютна защитата от държавата. Фокусът в тях е за избрания от подсъдимия начин на демонстриране на религиозните му убеждения и на съдържанието на отправените послания. В словото си подсъдимият приканвал към „свещена борба“ срещу християните и други религии, като настройвал срещу тях, наричайки ги „неверници“, „гяури“ и „грешници“ – квалификации, които сами по себе си са достатъчни да разпалят омраза между хора от различни етноси на религиозна основа, подчертават върховните съдии. Те пишат още, че признавайки правото на автономно съществуване на религиозните общности като задължително за плурализма в едно демократично общество, ЕСПЧ предоставя „правото на намеса на държавата“, предвидена в закона, когато чрез езика на омразата се засягат изконни демократични ценности, правата и свободите на другите граждани. Такъв според ВКС е настоящият случай.  

Касационната инстанция не констатира явна несправедливост на наложеното на Муса наказание. При индивидуализирането му съдът е съобразил разпоредбата на чл. 36 от НК и правилно е отчел, че за постигане на целите ú следва да определи по-тежкото по вид наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 5000 лв., а не алтернативно предвиденото „пробация“. Въззивният съд не е игнорирал обстоятелството, че наказателното производство е продължило повече от 8 години, но с оглед на естеството на разследваната престъпна дейност, нейния мащаб, период и множеството участници в нея, ВКС приема, че този срок не е „неразумно дълъг“.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.