20.06.2019 г.

ВКС върна на САС за ново разглеждане делото срещу Фарук Б. за причиняване на смъртта на двама души при управление на МПС през 2016 г.

 

С Решение № 131/18.06.2019 г., постановено по наказателно дело № 520/2019 г., тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решение № 70/19.02.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1632/2018 г. на Апелативния съд – София (САС), освен в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на гражданските искове на Г. К. и В. К. до пълно предявени им размери от по 500 000 лева, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Делото е образувано по жалба, подадена от защитника на Фарук Б., срещу решението на САС, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 686/2017 г. на Софийския окръжен съд (СОС). С нея подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК (при управление на моторно превозно средство (МПС) нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице). Фарук Б. е осъден на 10 г. лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 г., както и да заплати обезщетения за неимуществени вреди на Г. К. и В. К. – по 400 000 лв. на всеки един от тях, като гражданските искове до пълно предявените им размери от по 500 000 лв. са отхвърлени.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение не е съответно на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК (нормата гласи, че когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста), тъй като не е даден отговор на възраженията, поставени на вниманието на САС – относно необходимостта подсъдимият да бъде издирван и в Република Турция, несправедливостта на наложеното наказание и присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Отделно се заявява, че наложеното наказание на подсъдимия и размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са завишени, като не са съответни на претърпените болки и страдания.

 

 Тричленният състав на ВКС приема жалбата за основателна. „Всички възражения, сега поддържани пред ВКС, преди това са направени и пред въззивния съд. И това е обяснимо, защото мотивите на оспореното решение указват, че те не са получили отговор, съответен на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК“, категорични са върховните съдии. Те посочват, че съображенията от мотивите указват на формалност на въззивната проверка и по същество на пренебрегване на доводите на подсъдимия. В решението на ВКС пише още: „САС не е имал основание да бъде безкритичен към дейността на първата инстанция в коментираната посока – относно справедливостта на наказанието, като е бил длъжен да вземе отношение по редицата обстоятелства, ценени от СОС като отегчаващи отговорността на дееца – навлизане в насрещната лента, напускане на платното за движение и безконтролно движение в крайпътна територия, източник на значителна опасност, укриването на подсъдимия след повдигане на обвинение на досъдебното производство, невъзможността да бъде открит по линия на международното сътрудничество. САС е пропуснал да извърши проверка за относимостта на обстоятелствата към кръга на отегчаващите, още по-малко такава, свързана със забраната по чл. 56 от НК (нормата гласи, че не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление).“ По сходен начин стоят нещата и с възражението относно справедливостта на обезщетенията за неимуществени вреди, тъй като единственото обстоятелство, което е оценено във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е родствената връзка между пострадалите и гражданските ищци. „Това обаче е недостатъчно. Известно е, че преценката за справедливост като принцип, залегнал в нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е произволна, а се основава на редица обстоятелства, които имат отношение към степента на душевните преживявания, болките и страданията, тяхното времетраене, интензитет, съществуващите преди престъплението взаимоотношения между починалите и гражданските ищци и др.“, подчертават върховните съдии.

Тричленният състав на ВКС приема, че САС е допуснал нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК, в мотивите на решението му липсват отговори на поставените на вниманието му възражения от страна на защитата на подсъдимия. „Мотивите в частта по наказанието са недопустимо пестеливи и предпоставят извод, че въззивната проверка по наказанието и гражданската претенция е несъответна на изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК“ – се казва в решението на ВКС. Въззивният съд е бил длъжен да отстрани пороците в дейността на първата инстанция, като извърши собствена преценка на обстоятелствата от значение за определяне наказанието на подсъдимия, ясно и надлежно да аргументира изводите си за значително по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, съпоставени с обикновените случаи, и да събере необходимите, възможни доказателства, свързани с гражданската претенция. Върховните съдии указват при новото разглеждане на делото допуснатите нарушения на процесуални правила да бъдат отстранени.

 

 

 

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.