04.07.2019 г.

За причиняване на смърт по непредпазливост след нанесена лека телесна повреда ВКС наложи на футболиста Балджийски наказание от 2 г. лишаване от свобода, отложено за срок от 5 г.

 

С Решение № 119/03.07.2019 г. по наказателно дело № 76/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 180/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС), като преквалифицира деянието, извършено от подсъдимия от престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 от НК в престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от НК. Намалява размера на наказанието от 4 на 2 години лишаване от свобода, като отлага изтърпяването му за срок от 5 години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по жалба на подсъдимия срещу решението на САС, с което частично е изменена присъдата по н.о.х.д. № 2509/2014 г. на СГС. С нея Балджийски е признат за виновен за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда на Петър А. пред казино „Милениум“ в гр. София. Наложено му е наказание в размер на 4 г. лишаване от свобода, осъден е да заплати 100 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди.

 

Върховните съдии приемат за неоснователни оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Според ВКС няма основания за извод за предубеденост на председателя на първоинстанционния съд. „Не може да бъде споделен и доводът, че изпълнявайки задълженията си за всестранно и пълно изясняване на правнозначимите факти и назначавайки повторна експертиза по искане на представителя на обвинението съдът демонстрира необективност и предубеденост“, се казва в мотивите на ВКС. Не се констатират и нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда относно авторството на деянието.   

Тричленният състав на ВКС приема за основателно оплакването за допуснато нарушение на закона. След направения анализ на събраните от първата инстанция и при проведеното въззивно съдебно следствие доказателства САС е мотивирал заключение, че подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в областта на дясната скула на пострадалия, който е довел до загуба на равновесие на тялото му, последвано от падане върху терена. След като е обсъдил всички заключения на медицинските експертизи и разясненията на вещите лица съдът е приел за доказано, че закритата черепно-мозъчна травма в областта на дясната очница е получена не от удара с юмрук, а е резултат от падането на пострадалия от височина на собствения му ръст и контакта с терена в тилната област. Травмата е реализирана едновременно с откритата черепно-мозъчна травма в тилната област, като и двете са получени от удара на главата в металния капак на шахтата на уличното платно.

Според ВКС при така установените нови фактически положения за характера на уврежданията, механизма на причиняването им и причината за смъртта САС неправилно е приложил материалния закон. „Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че причиняването на смърт вследствие на умишлено нанесена телесна повреда съставлява специфичен състав на убийство при смесена форма на вината, който съчетава умисъл към по-близкия резултат – телесната повреда, и непредпазливост към по-далечния резултат – смъртта на пострадалия“, пише в мотивите. Практиката на ВКС е постоянна за това, че квалификацията на престъплението по чл. 124, ал. 1 от НК зависи от вида на умишлено нанесената телесна повреда. Когато обективно е причинена по-лека по степен телесна повреда, от която настъпят по-тежки усложнения или смърт, деецът следва да носи отговорност за причиняване на непредпазлива смърт във връзка с по-лекото телесно увреждане, защото само то е причинено умишлено.

Върховните съди сочат, че САС неправилно е приел от правна страна, че подсъдимият е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия в резултат от нанесена тежка телесна повреда, извършена при евентуален умисъл. Изложените доводи в подкрепа на тезата, че нанасяйки удара в лицето на пострадалия, Балджийски е целял да причини един вид телесна повреда (лека), но е допускал настъпването и на по-тежкото телесно увреждане, не могат да бъдат споделени. Ударът в лицето на пострадалия му е причинил кръвонасядане. В нанасянето на този удар се изразява осъществяването на изпълнителното деяние и неговият резултат е нанасянето на лека телесна повреда. Този резултат е съзнаван и желан от подсъдимия. Последващото залитане на Петър А. и падането му върху терена, довело до фаталния удар на главата върху ръба на металния капак на шахтата, реализираната тежка черепно-мозъчна травма и последвалата смърт не е съзнаван резултат от подсъдимия. Към този по-тежък междинен резултат (тежката телесна повреда), както и по отношение на далечния резултат – смъртта на пострадалия, подсъдимият е действал при непредпазлива форма на вината. Затова според ВКС искането за преквалификация на деянието е основателно.

По оплакването за явна несправедливост на наказанието съдебният състав на ВКС приема, че преквалификацията на деянието като престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от НК, чиято наказуемост е значително смекчена по силата на закона, налага произнасяне и за обема на наказателна принуда, която подсъдимият следва да търпи. Данните по делото разкриват, че Балджийски е личност с ниска степен на обществена опасност, неосъждан млад човек, с изключително положителни характеристични данни. Приложените по делото писмени доказателства от различни футболни клубове разкриват качествата му на дисциплиниран, трудолюбив, стриктен и отговорен към поставените му задачи човек, с изявени лидерски позиции. Налице са и данни за ангажираността му в икономическия живот в страната. При индивидуализацията на наказанието не може да се пренебрегне и провокативното поведение на самия пострадал, довело до възникване на конфликта. Развитието на събитията след това и ескалацията на противопоставянето между пострадалия и подсъдимия, приключила с фаталния удар, разкрива сравнително по-активната роля и упоритостта на Балджийски в желанието му да накаже пострадалия и се оценява като завишаващо обществената опасност на извършеното. Поради това ВКС не приема наличие на основанията по чл. 55 от НК (определяне на наказание под най-ниския предел при многобройни смекчаващи обстоятелства).

Съдебният състав на ВКС преценява, че следва да индивидуализира наказанието под средния размер на предвиденото в закона, а именно 2 години лишаване от свобода. Оценявайки причините и начина на извършване на престъплението, смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и липсата на други противообществени прояви, както и процесуалното му поведение по време на наказателното производство, ВКС приема, че за поправянето и превъзпитанието му не се налага изолиране в пенитенциарно заведение, а отлагане на изтърпяването на наказанието за максималния по закон изпитателен срок.

 

 

  

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.