05.08.2019 г.

За причиняване на смърт поради бездействие ВКС наложи на Петко П. наказание от 3 г. лишаване от свобода, отложено за срок от 5 г., и лишаване от право да упражнява професия, свързана с управление на движението на влаковете и гаровата дейност в страната за срок от 5 години

 

С Решение № 97/01.08.2019 г. по наказателно дело № 195/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д № 1032/2018 на Софийския апелативен съд (САС), като оправдава подсъдимия Петко П. да е извършил деяние по чл.342, ал.1 НК. Намалява размера на наложеното наказание на 3 години лишаване от свобода, като отлага изтърпяването му за срок от 5 години. Оставя в сила въззивното решение в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Петко П. против решение от 22.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1032/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 15.05.2018 г. по н.о.х.д. № 3501/2016 г. на Софийския градски съд (СГС). С нея подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (в качеството си на работник по транспорта нарушил правилата за експлоатация на съоръжения – електрически, ръчно управляеми бариери, находящи се на ж.п. прелез „Обеля“, ж.п. трасе „Волуяк – София“, като не изпълнил своевременно служебните си задълженията в качеството си на ръководител движение на ж.п. гара „Волуяк“ и с бездействието си причинил смърт другиму). 

С жалбата са развити доводи за допуснати от САС нарушения на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост. Претендира се отмяна на въззивното решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно се иска намаляване на наложените наказания и прилагане на чл. 66 от НК.

Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неоснователна.

При установяване на фактическите обстоятелства Софийският апелативен съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата. Мотивите към решението на въззивния съд разкриват аналитична преценка на съвкупността от доказателствени материали със значение за изясняване на целия кръг от релевантни факти и обстоятелства по делото, включени в предмета на доказване.

В рамките на установените факти, Софийският апелативен съд законосъобразно е приел, че като служител по транспорта – дежурен ръководител движение на ж.п. гара „В.“ подсъдимият П. е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл. 99, ал.1, чл. 101 и чл. 347, т. 1 от Правила за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, с което по непредпазливост е причинил смъртта на пътника в автомобила, предприел пресичане на необезопасения ж. п. прелез „О.“.

Изводът на въззивния съд, че съставомерните последици са в пряка причинна връзка с поведението (бездействието) на подсъдимия П., който е нарушил посочените правила за движение на влаковете и маневрената дейност, е напълно законосъобразен. В рамките на установените фактически положения материалният закон с квалифициране на деянието по чл. 343, ал. 1, б. ”в“ вр. чл. 342, ал. 2 НК е приложен правилно.

Според настоящия съдебен състав на ВКС въззивният съд неправилно е потвърдил присъдата в частта, в която правната квалификация е с препратка по чл. 342, ал. 1 НК. Разпоредбите на чл. 342, ал. 1 и ал. 2 НК предвиждат самостоятелни състави на престъпления и не се поглъщат. По делото е установено, че подсъдимият в качеството си на служител по транспорта е проявил бездействие при експлоатацията на съоръженията – електрически, ръчно управляеми бариери на ж.п. прелез „О.”. Поради това въззивното решение следва да бъде изменено и подсъдимият – оправдан да е извършил деянието при управление на локомотива по чл. 342, ал. 1 НК.

По отношение на явната несправедливост на наказанието тричленният състав на ВКС намира касационната жалба за основателна.

Софийският апелативен съд е възприел позицията на първоинстанционния съд, отчитайки добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на подсъдимия като смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи – естеството на допуснатото нарушение, наложените му дисциплинарни санкции от работодателя и опитът да заличи следите от престъплението, създавайки неверни записи в дневника за размяна на фиктивни квитанционни номера за движението на локомотива. Според съдиите от ВКС въззивният съд обаче е подценил относителната тежест на установените смекчаващи обстоятелства. Това налага размерът на наложеното наказание да бъде намален на три години. Установените и релевантни по делото обстоятелства позволяват да се направи извода, че съвкупната санкция на подсъдимия от три години лишаване от свобода и лишаване от право да упражнява професия, свързана с управление на движението на влаковете и гаровата дейност в страната за срок от пет години в достатъчна степен може да съдейства за ефективно постигане на целите по чл. 36 НК.

В решението си тричленният състав на ВКС посочва, че „данните, които характеризират личността на подсъдимия, проявена и чрез конкретно извършеното престъпление дават основание и за извод, че липсва стриктна необходимост от ефективно изпълнение на лишаването от свобода“. Поради това се приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез условното осъждане на подсъдимия П. по реда на чл. 66, ал. 1 НК при максимално дългия изпитателен срок от пет години.

 

 

  

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.