15.10.2019 г.

ВКС реши окончателно делото срещу Митхат Табаков, Гюнай Сефер и Росица Милчева

 

С Решение № 19/01.10.2019 г. по наказателно дело № 1223/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъда № 12/05.10.2018 г. по в.н.о.х.д. № 213/2018 г. на Апелативен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване и протест.

Делото е образувано по касационен протест срещу въззивната присъда на Апелативен съд – Варна, с която подсъдимият Митхат Табаков е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК (в качеството му на кмет на Община Дулово е извършил престъпление по служба, изразяващо се в нарушение на служебните му задължения по Закона за обществените поръчки, с цел да набави за другиго облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за „Публични инвестиционни проекти“ ЕАД в размер на 1 223 293,78 лева, както и за Община Дулово, изразяващи се в накърняване на авторитета и доверието в местната изпълнителна власт). Със същата присъда е потвърдена присъда от 28.09.2017 г. на Окръжен съд – Силистра, с която подсъдимите Митхат Табаков, Гюнай Сефер и Росица Милчева са признати за невинни да са извършили престъпление по чл. 311, ал. 1 (в качеството си на длъжностни лица съставили официални документи, в които удостоверили неверни обстоятелства).

В протеста по отношение на оправдателната част на присъдата за деянието по чл. 311, ал. 1 от НК се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. По отношение на осъждането на Митхат Табаков за престъплението по чл. 282, ал. 2 от НК се твърди явна несправедливост на наложеното му наказание в размер на 6 месеца „лишаване от свобода“. Последното е групирано с наказания по влезли в сила по отношение на Табаков присъди, като му е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 г., както и наказания „лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност“ за срок от 6 години, „лишаване от право да упражнява дейност, свързана с управление и разпореждане с държавни и общински средства и активи“ за срок от 5 години, и „глоба“ в размер на 5000 лв.

 

Тричленният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. По отношение на престъплението по чл. 311 от НК (за съставянето на официални документи, удостоверяващи неверни обстоятелства) върховните съдии сочат, че спорният по делото въпрос е относно вида на инкриминираните като предмет на престъплението документи и по-точно дали те притежават характеристиките на официални документи или са частни такива. Легално определение на официален документ е дадено в чл. 93, т. 5 от НК, а именно този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му работа. В мотивите на ВКС пише, че документите, които са предмет на обвинението, са протоколи (Образец 19) за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи (СМР), съставени въз основа на договор от 03.07.2006 г. между Община „Дулово“ и изпълнителя „Гелиг“ ЕООД, подписани от тримата подсъдими и с невярно отразени данни относно извършените СМР.

Анализирайки нормативно установената база за отчитане извършването на СМР – Закон за устройство на територията и Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, съдебният състав на ВКС констатира, че протокол – акт (Образец 19) към инкриминирания период не е нормативно изискуем се, както и не е регламентиран като задължителна форма и реквизити. По своята същност тези протоколи представляват приемателно-предавателни протоколи и са от категорията на частните документи, не притежават характеристиките на официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК. Затова крайните изводи за признаването на подсъдимите за невиновни и оправдаването им по обвинението по чл. 311 от НК са правилни, категорични са върховните съдии.

Въпреки че протестът не се поддържа в частта относно престъплението по чл. 282 от НК (оплакването е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Табаков наказание), касационната инстанция дължи произнасяне. Наложеното наказание е определено при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под най-ниския предел на предвиденото в закона поради наличието на изключително смекчаващо обстоятелство – изминал период от 13 години от извършване на деянието до налагане на наказанието. Върховните съдии намират за законосъобразно приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В мотивите им пише: „Нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), включващ и разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез намаляване на наказанието. Доколкото продължителността на едно производство е разумна, следва да се преценява в светлината на конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изведени в практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно сложността на делото, поведението на подсъдимите и това на компетентните органи. По настоящото дело от значение е да се посочи, че престъплението по чл. 282 от НК е извършено на 13.09.2005 г.; Митхат Табаков е привлечен в качеството на обвиняем на 07.12.2009 г.; делото е внесено за първи път в съда с обвинителен акт на 04.02.2010 г.“. Според върховните съдии тези данни, преценени наред с хронологията по движение на делото и с оглед на абсолютната стойност на продължителността на наказателното производство (около 10 години от момента на привличането му в качеството на обвиняем), сочат на правилност в заключението на въззивния съд, че е налице нарушение на чл. 6, параграф 1 от ЕКПЧ, поради което на подсъдимия Табаков се дължи компенсация чрез намаляване на наказанието.

 

 

  

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.