05.12.2019 г.

Списък на насрочените за разглеждане дела с обществен интерес във Върховния касационен съд до края на м. декември

 

06.12.2019 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело 1018/2019 г. (срещу Емил М., Лазарин Л., Едуард П. и Мартин Д., известни като „Бандата на Крокодила“, по обвинения за участие в организирана престъпна група, отвличане, опит за убийство, грабеж и палеж), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Кети Маркова

Делото срещу Емил М., Лазарин Л., Едуард П. и Мартин Д. е образувано по протест на Апелативна специализирана прокуратура и по жалби на първите трима подсъдими срещу въззивна присъда от 05.06.2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС), с която частично е отменена присъда от 09.01.2018 г. по н.о.х.д. № 646/2015 г. на Специализирания наказателен съд (СНС).

С присъдата на СНС подсъдимите са оправдани по всички повдигнати им обвинения: Емил М. – престъпления по: чл. 321, ал. 3 от НК (ръководене на организирана престъпна група); чл. 142, ал. 2 от НК (отвличане); 4 престъпления по чл. 199, ал. 1 и ал. 2 от НК (грабеж); чл. 330, ал. 2 от НК (палеж) и чл. 116, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК (опит за убийство); Лазарин Л. – престъпление по чл. 199, ал. 2 от НК (грабеж); Едуард П. – престъпления по: чл. 321, ал. 3 от НК (участие в организирана престъпна група) и чл. 199, ал. 2 от НК (грабеж); Мартин Д. – престъпления по: чл. 321, ал. 3 от НК (участие в организирана престъпна група); чл. 142, ал. 2 от НК (отвличане); 2 престъпления по чл. 199, ал. 1 от НК (грабеж) и чл. 330, ал. 2 от НК (палеж). Със същата присъда е отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск от „К. 77“ ЕООД срещу Емил М. и Мартин Д.

Въззивна присъда частично отменя първоинстанционната спрямо Емил М., Едуард  П. и Лазарин Л. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2 от НК (грабеж), като вместо това тримата подсъдими са осъдени на „лишаване от свобода“ за срок от 17 години и 6 месеца за Емил М. и Едуард П. и за срок от 15 години и 6 месеца за Лазарин Л. В останалата част присъдата на СНС е потвърдена.

С касационните жалби на Емил М., Едуард П. и Лазарин Л., се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за оправдаване на всички подсъдими, алтернативно отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно намаляване размера на наложените наказания и на тримата подсъдими.

Касационният протест е насочен срещу подсъдимите Емил М. и Мартин Д., като се атакува потвърдителната част на въззивната присъда, с изключение на частта, в която подсъдимите са оправдани за престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК и свързаните с него квалифициращи обстоятелства по другите престъпления. С него се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществени процесуални нарушения и се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане.

 

09.12.2019 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 776/2019 г. (срещу Елизабет М. и Дмитрий А. за пране на пари), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Ружена Керанова

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите съучастници Елизабет М. и Дмитрий А. срещу произнесеното от Софийския апелативен съд (САС) въззивно решение по в.н.о.х.д. № 7/2018 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № С–155/2011 г. на СГС. С нея подсъдимата Елизабет М. е призната за виновна за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК (длъжностно лице, в кръга на службата му, получило повече от два пъти имущество – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за които знаело, че е придобито чрез престъпление, което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание) и по чл. 251, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери). С присъдата подсъдимият Дмитрий А. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 253, ал. 7 вр. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК (извършване на финансова операция или сделка с имущество или прикриване на произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имуществото – пари в особено големи размери – 1 590 378 418,08 лева, за което извършителят знае или предполага, че е придобито чрез престъпление и което не попада под наказателна юрисдикция на Република България), по чл. 250 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (превеждане на суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, в качеството на помагач).

На подсъдимите на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложено общо най-тежко наказание измежду всички наказания по 10 години „лишаване от свобода“ за всеки от двамата, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът е присъединил наказанието „глоба“ в размер от по 698 982 056,01 лв. за всеки и на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил и наказанието по чл. 37, т. 6 и т. 7 от НК – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право за упражняване на определена професия за всеки поотделно.

В касационната жалба на подсъдимата Елизабет М. се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, като се прави искане за цялостно оправдаване на подсъдимата. Алтернативно се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. С жалбата на подсъдимия Дмитрий А. се навеждат доводи за съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивната или първата инстанция, алтернативно се иска намаляване на определеното му наказание.

 

09.12.2019 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 1060/2019 г. (срещу Марян Ф. и Иван М. за убийство в с. Градец), І-во наказателно отделение, докладчик: Валя Рушанова

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите срещу решение от 23.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 553/2019 г. на Софийския апелативен съд.

С присъда от 28.01.2019 г. по н.о.х.д. № 301/2018 г. на Окръжен съд – Видин подсъдимите Марян Ф. и Иван М. са признати за виновни в това, че на 28.03.2018 г. в с. Градец в съучастие като съизвършители умишлено са умъртвили Сашо Т., като деянието е било извършено при условията на опасен рецидив, поради което на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, предл. 1-во вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б)“ вр. чл. 20, ал. 2 НК (убийство при условията на опасен рецидив) са осъдени на по 18 години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК наказанията са намалени с по една трета (6 години) до 12 години за всеки един от подсъдимите поради проведеното съкратено съдебно следствие. Със същата присъда подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданските ищци и частни обвинители обезщетения за претърпени неимуществени вреди.

С решението на САС присъдата е изменена в частта за разноските и потвърдена в останалата ú част.           

С касационните жалби, подадени от служебните защитници на подсъдимите, се посочва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от  НПК за явна несправедливост, като се правят искания за намаляване на размера на наложените наказания.

 

10.12.2019 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 970/2019 г. (срещу Анелия Р., бивш съдия в гр. Видин, обвинена в престъпление по служба), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Антоанета Данова

Касационното производството е инициирано по касационен протест от Софийската апелативна прокуратура и касационна жалба от подсъдимата срещу въззивно решение от 28.03.2019 г. по в.н.о.х.д. № 554/2018 г. на САС, с което е потвърдена първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 4962/2016 г. на Софийския градски съд (СГС). С нея подсъдимата е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК (длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, наруши или не изпълни служебните си задължения или превиши властта си, да набави за себе си или за другиго облага). Подсъдимата е осъдена на 6 месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. В останалата част по обвинението подсъдимата е призната за невиновна.

В касационния протест се изтъкват доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане за увеличаване на размера му и налагане на наказание  „лишаване от право да се заема определена държавна или обществена дейност“ по аргумент на чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК.

В касационната жалба и допълнението към нея се изтъкват доводи за допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита спрямо подсъдимата. Прави се искане за оправдаване на Анелия Р. или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

 

11.12.2019 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 952/2019 г. (срещу Динчер Х. и Пламен Г., обвинени за престъпления свързани с продажба на държавна собственост), І-во наказателно отделение, докладчик: Румен Петров

Делото е инициирано по касационни жалби на подсъдимите Динчер Х. и Пламен Г. срещу решение от 19.06.2019 г. по в.н.о.х.д.  № 110/2019 г. на Апелативен съд – Варна.

С присъда от 21.09.2018 г. по н.о.х.д. № 35/2015 г. на Окръжен съд – Добрич Динчер Х. е признат за виновен в това, че: в условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – областен управител на Област Добрич, нарушил служебните си задължения, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, с цел да набави облага за други лица, от което са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в общ размер на 150 002,48 лева и престъплението е свързано с продажба на държавна собственост, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, както и наказание „глоба“ в размер на 2000 лева; в условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с Пламен Г., като помагач, превишил властта и правата си, като извършил действия от компетентността на СБР „Тузлата“ ЕООД в лицето на министъра на здравеопазването, с цел да набави облага за други лица и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата“ ЕООД в общ размер на 665 743,44 лева, случаят е особено тежък и престъплението е свързано с продажба на собственост на юридическо лице, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 2500 лева.

Със същата присъдата Пламен Г. е признат за виновен в това, че: в условията на продължавано престъпление, като извършител в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ – гр. Добрич, в съучастие, като помагач на Динчер Х., улеснил последния да превиши властта и правата си, извършвайки действия от компетентността на СБР „Тузлата“ ЕООД в лицето на министъра на здравеопазването, с цел да набави облага за други лица и от това са настъпили значителни вредни имуществени последици за СБР „Тузлата“ ЕООД в общ размер на 665 743,44 лева, случаят е особено тежък и престъплението е свързано с продажба на собственост на юридическо лице, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 2500 лева; в условията на продължавано престъпление, в съучастие, като помагач на Динчер Х., улеснил последния да наруши служебните си задължения, регламентирани Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, с цел да набави облага за други лица, от което са настъпили значителни вредни имуществени последици за държавата в общ размер на 135 102,48 лева и престъплението е свързано с продажба на държавна собственост, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимите Динчер Х. и Пламен Г. е определено да изтърпят най-тежкото наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, отложено с изпитателен срок от 5 години. Присъединено е наказанието „глоба“.

С решението по в.н.о.х.д. № 110/2019 г. на Апелативен съд – Варна присъдата на първоинстанционния съд в частта относно осъждането на подсъдимите Динчер Х. и Пламен Г. е изцяло потвърдена.

В касационните жалби се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, като въз основа на това се правят искания за отмяна въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

 

12.12.2019 г., 9.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 1045/2018 г. (срещу Кирчо К. – бивш директор на Националната разузнавателна служба, по обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери), ІІІ-то наказателно отделение, докладчик: Мая Цонева

Делото е образувано по протест на Военно-апелативната прокуратура и две касационни жалби на подсъдимия срещу решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС), с което частично е изменена присъдата по н.о.х.д. № 00160/2013 г. на Военен съд – София.

ВКС ще гледа делото за втори път, след като с решение от 07.11.2016 г. по к.н.д. № 776/2016 г. отменя решение от 19.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 0031/2015 г. на ВнАС и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

С присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. Военен съд – София признава подсъдимия Кирчо К. за виновен за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за улесняването на което е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като престъплението е продължавано) и го осъжда на 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 203, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 съдът лишава подсъдимия от право да заема длъжност „ръководител“ в държавно или обществено учреждение и лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 15 години. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания по делото граждански ищец – Националната разузнавателна служба (сега – Държавна агенция „Разузнаване“), сумата от 4 720 196,53 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея.

С второто си решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. въззивният съд частично изменя първоинстанционната присъда, като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като престъплението е продължавано). Подсъдимият е оправдан по първоначалното му обвинение. Наложените наказания „лишаване от права“ също са намалени на по 13 години. Подсъдимият е признат за невиновен за длъжностно присвояване чрез посредствен извършител, като е оправдан в тази му част. В останалата ú част присъдата е потвърдена.

С касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и при условията на алтернативност – да бъде изменено въззивното решение в частта относно квалификацията на деянието, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция.

С касационните жалби на защитниците на подсъдимия се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания при условията на алтернативност въззивно решение да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.

 

16.12.2019 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 1090/2019 г. (срещу Божидар А. за убийство в парк „Родопи“, Пловдивска област), І-во наказателно отделение, докладчик: Ружена Керанова

Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимия и частните обвинители и граждански ищци срещу решение от 19.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 241/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив (АСПл).

С присъда от 27.09.2017 г. по н.о.х.д. № 488/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив подсъдимият Божидар А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК (убийство, извършено със средство, опасно за живота на мнозина – ловна пушка, и в условията на опасен рецидив). Наложеното на подсъдимия наказание е „доживотен затвор“. С присъдата той е осъден и да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди по предявените в наказателното производство граждански искове.

С решението на АСПл присъдата на първоинстанционния съд е изцяло потвърдена.

С касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник се заявява наличие на всички касационни основания и се иска отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание.

С касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци, като касационно основание се сочи наложено явно несправедливо наказание и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

 

20.12.2019 г., 9.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 1062/2019 г. (срещу Мирослав М. – началник отдел в Специализирана дирекция „Финансова сигурност“ на ДАНС, за разгласяване на държавна тайна), І-во наказателно отделение, докладчик: Румен Петров

Във ВКС е образувано секретно наказателно дело по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура – София срещу въззивна присъда от 02.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № С – 033/2018 г. на САС, с която е отменена в наказателно-осъдителната ú част първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № С – 15/2016 г. на СГС. С нея подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (разгласяване при условията на продължавано престъпление на информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа) и оправдан по обвинението да са настъпили особено тежки последици за сигурността на държавата. С първоинстанционната присъда на подсъдимия Мирослав М. му е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание с изпитателен за срок от 5 години. Присъдата е потвърдена в останалата ú част.

В касационния протест се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, като се прави искане да се отмени оправдателната присъда на Софийския апелативен съд, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

 

 

  

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.