Р Е
Ш Е Н
И Е
№
518
гр. София, 23 ноември
2012 г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно
отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар
Иванка Илиева
и в присъствието на
прокурора Юлияна Петкова
изслуша докладваното от
съдията Цветинка Пашкунова
н. д. № 1548/2012г.
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от
Софийска апелативна прокуратура срещу въззивна присъда от №19 от 20.06.2012 г.
на Апелативен съд-София, по внохд №467/2012 г.
Депозираният протест обективира недоволство от съдебния акт и
декларира налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК,
предпоставящи неговата отмяна и връщане на наказателното дело за ново
разглеждане на въззивната инстанция.
В приложено от представителя на обвинителната власт допълнително
изложение се визират бланкетни оплаквания за допуснати от Софийски апелативен
съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в „неправилна оценка и
превратен анализ на фактите и на събрания при разследването доказателствен
материал”.
С изключителен лаконизъм се релевира и несъблюдаване на
материалния закон с оправдаването на подсъдимия Д. Д. по повдигнатото му
обвинение по чл.220, ал.2, вр.ал.1 от НК, „обосновано” чрез голословно отрицание
на словно отразеното в диспозитива на атакуваната присъда, очертаващ престъпна
несъставомерност на инкриминираното сключване на борсов договор
№357/14.12.2005г., при липса на необходимост за закупуване на заявеното
количество дизелово гориво през 2005 година, при липса на предвидени бюджетни
средства и на свободна съдова вместимост.
Излагат се фрагментарни и неясни съображения по отношение на
начина на формиране на цената за инкриминираното гориво, определена въз основа
на действащия ценоразпис на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД и без фиксирани
параметри към датата на доставка, при възложената обществена поръчка.
В съдебно заседание на 20.11.2012 година, прокурор от Върховната
касационна прокуратура предлага на касационния състав да остави протеста без
разглеждане, поради неговата немотивираност.
В настоящото производство Д. Д. и упълномощеният му адвокат
участват лично, като след изрична констатация за бланкетния характер на
прокурорския протест и при поставен акцент на обстоятелствата, сочещи че
извършеното от подсъдимия е в съответствие с националното законодателство и с
поетите ангажименти с Договора за присъединяване на Република България към
Европейския съюз, пледират за упражняване на касационните правомощия по чл.354,
ал.1, т.1 от НПК.
Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол
по чл.347 от НПК, взе предвид следното:
С присъда № 219 от 16.06.2010г., обявена по нохд № 1078/2008г.,
Софийски градски съд е признал Д. С. Д. за виновен в това, че на 12.10.2005
година в гр.София, в сградата на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси" на
ул. „Московска" № 3, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение - председател на ДА „ДРВВЗ" нарушил служебните си задължения и
извършил дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата длъжност в
чл.43 от ЗОП като подписал Споразумение към борсов договор № 205/01.09.2006г. с
цел да набави за другиго облага - „Рила инвестмънт" АД и от деянието са могли да
настъпят немаловажни вредни последици от неимуществен характер, поради което и
на основание чл.282, ал.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 и чл.54 от НК го е осъдил на ТРИ
години лишаване от свобода и на ПЕТ години лишаване от право да заема държавни
длъжности, като го е оправдал по обвинението да е причинил с деянието си
опасност от възникване на пожар в ПБ „Сливен” и за нарушение на чл. 5 от
Устройствен правилник на ДА „ДРВВЗ", чл.7 от ЗДРВВЗ и п.8 от Спецификация и
борсов договор № 205/01.09.2006г.
Наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана и за
извършено в качеството на длъжностно лице престъпление по чл.220, ал.2, вр.ал.1,
пр.1 от НК, чрез съзнателно сключване на 14.12.2005 година на Софийската стокова
борса на неизгодна сделка - борсов договор № 357/14.12.2005г. за покупка чрез
лицензиран брокер на 45 000 тона дизелово гориво със съдържание на сяра до 50
мг/кг, клас Е, с продавач „Лукойл България" със срок на доставка в ПБ „Сливен”
до 30.04.2006г., на цена от 1 561 лева на тон, определена въз основа ценоразписа
на „Лукойл Нефтохим Бургас" АД за дизелово гориво със съдържание на сяра до 350
мг/кг, валидна в деня на доставката, увеличена с 32 лева, и от това е произлязла
значителна вреда за стопанството в размер на 2 560 667,71 лева - лихви за
периода от 08.05.2006г. до 02.06.2006г. за доставено и незаплатено дизелово
гориво в размер на 36 909,130 тона, като случаят е особено тежък, поради което
при условията на чл.54 от НК го е осъдил на ПЕТ години лишаване от свобода и на
СЕДЕМ години лишаване от право да заема държавни длъжности, като го е оправдал
по обвинението да е причинил вреда в размер на 49 723 962,46 лева - главница и
10 520 819,52 лева ДДС, и за това неизгодността на сделката да се е изразила в
поставяне цената на горивото в зависимост от бъдещи несигурни събития,
/нарушение на чл.15, ал.1 и 3 от ЗОП/ и в предоставяне на търговска надбавка в
размер на 32 лева/тон в нарушение на чл.6, ал.6 от ЗЗЗНН.
В съответствие с изискванията на чл.23 от НК, първостепенният съд
е наложил най - тежкото от така определените наказания - ПЕТ години лишаване от
свобода, при общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и
СЕДЕМ години лишаване от право да заема държавни длъжности. Д. Д. е оправдан по
останалите повдигнати срещу него обвинения - за престъпление по чл.219, ал.4,
вр. ал.3, вр. ал.1, пр.6 от НК; за престъпление по чл.220, ал.2, вр. ал.1, пр.1
от НК; за престъпление по чл.282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, пр.1 от НК и за
престъпления по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1 от НК.
По протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и жалба на
подсъдимото лице и защитата му, е инициирана въззивна проверка по внохд
№616/2010г., по описа на Софийски апелативен съд, финализирала с отмяна на
първоинстанцонния съдебен акт в осъдителната част, признаване на Д. Д. за
невиновен, в това да е осъществил инкриминираните престъпления по чл.282, ал.2,
пр.2, вр. ал.1, пр.1 от НК и по чл.220, ал.2, вр.ал.1, пр.1 от НК, и
оправдаването му по очертаните обвинения.
С решение № 105 от 11.05.2012г., по дело №188/2012 г., ВКС на РБ,
трето наказателно отделение е отменил присъдата на Апелативен съд-София, за
допуснати процесуални нарушения, обективирани в съществени непълноти в
диспозитива и в мотивите, касаещи обвинението по чл.220, ал.2, вр. ал.1, пр.1 от
НК, и оставил в сила въззивния съдебен акт в останалата му част.
С атакуваната въззивна присъда №19 от 20.06.2012г., състав на
Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционния акт в осъдителната му част
по чл.220, ал.2, вр.ал.1 от НК и в изрично лимитираните от касационната
инстанция рамки, признал Д. Д. за невиновен в това на 14.12.2005 година, в
гр.София, в качеството на длъжностно лице - председател на ДА „ДРВВЗ",
съзнателно да е сключил на Софийска стокова борса неизгодна сделка - борсов
договор № 357/14.12.2005 год. за покупка на 45 000 тона дизелово гориво, с оглед
липса на финансови средства по §57-00 от утвърдения бюджет на ДА „ДРВВЗ” за
2005г. за изпълнение в пълен размер на поетото задължение по борсовия договор от
84 294 000 лева с ДДС; липса на свободна съдова вместимост към 14.12.2005 г. в
ПБ „Сливен" за прием в срока на договора на цялото количество дизелово гориво от
45 000 тона и липса на необходимост през 2005г. за закупуване на инкриминираното
дизелово гориво, като от това е произлязла значителна вреда за стопанството - за
Републиканския бюджет в размер на 2 560 667,71 лева - лихви за периода от
08.05.2006г. до 02.06.2006г. за доставено и незаплатено дизелово гориво в размер
на 36 909,130 тона, и случаят е особено тежък, поради което на основание чл.304
от НПК го оправдал.
Касационният протест е недопустим.
Производството, предпоставящо упражняване на правомощията на
касационната инстанция, е уредено в чл.346 - чл.355 от НПК. Граматическото,
логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната нормативна
база процесуални предписания очертава обхвата на инстанционен контрол,
детерминиран от определените процесуални субекти, от предмета на касационно
обжалване, от касационните основания и данните които ги подкрепят.
Несъблюдаването на тези императивни разпоредби мотивира невъзможност
касационният съд да спази възложените му задължения и да реализира
компетентността, с която е оторизиран /чл.354 от НПК/.
В разглеждания казус представителят на обвинителната власт е
дерогирал предявените изисквания да посочи съображения, обезпечаващи
релевираните основания по чл.348, ал.1,т.т.1 и 2 от НПК.
Не са визирани конкретни форми на проявление на декларираните от
прокурора процесуални нарушения, обективирани в осъществения от въззивния съд
доказателствен анализ и оценка, при формиране на вътрешното убеждение в
атакуваната присъда. Не са предложени фактически и юридически аргументи,
обосноваващи релевираните от представителя на обвинителната власт бланкетни
оплаквания, за несъблюдаване на материалния закон.
Фрагментарни доводи в депозирания протест се констатират
единствено във връзка с ценообразуването на дизеловото гориво, предмет на
инкриминираната сделка, които са относими към повдигнато срещу подсъдимия Д.
обвинение, по което съдебният акт е влязъл в сила.
С първоинстанционната присъда Д. Д. е оправдан от Софийски
градски съд за това неизгодността на сделката по чл.220, ал.2, вр.ал.1 от НК да
се е изразила в поставяне цената на горивото в зависимост от бъдещи несигурни
събития, свързано с нарушение на чл.15, ал.1 и 3 от ЗОП и в предоставяне на
търговска надбавка в размер на 32 лева/тон, пренебрегвайки чл.6, ал.6 от ЗЗЗНН,
като внимателният прочит на подадения прокурорски протест води до логически
извод, че той не е съответен и в него не се съдържа искане за изменение или
отмяна на съдебния акт в тази му част и за признаване на подсъдимото лице за
виновно и досежно акцентираните обстоятелства. Представителят на обвинителната
власт е заявил несъгласието си с пълното оправдаване на Д. Д. по пунктове втори,
пети, шести, седми и девети, като ги е описал подробно в обстоятелствената част
на протеста, но не и с частичното оправдаване на подсъдимия по визираното
обвинение, явяващо се пункт четвърти от акта. В диспозитива на протеста също се
поддържа искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която Д. да
бъде признат за виновен по обвиненията, по които е бил изцяло оправдан. Едва в
допълнението към протеста, подадено значително след изтичане на срока за
обжалване и протест на съдебния акт, прокурорът е изложил разсъждения,
обективиращи недоволството му от частичното оправдаване на подсъдимия Д. Д. по
обвинението, касаещо инкриминирания борсов договор № 357 от 14. 12. 2005 година.
При положение, че в предвидения по чл.319, ал.1 от НПК срок, представителят на
обвинителната власт не е поискал по надлежния ред подсъдимият да бъде признат за
виновен и по обвинението, по което е бил частично оправдан последващото
предлагане на съображения за незаконосъобразност на присъдата, със съпровождащо
го искане за цялостно осъждане на подсъдимия по това обвинение, не може да
породи правните последици, визирани в чл.336, ал.1, т.2 от НПК. В коментираната
част присъдата е влязла в сила и се ползва със статут на стабилен съдебен акт, с
иманентно присъщите му характеристики- неотменимост по реда на касационното
производство /“формална законна сила”, обективирана в нормата на чл.412, ал.2,
т.3 от НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non
bis in idem- чл.24, ал.1, т.6 от НПК/, задължителност /чл.413 от НПК/ и
изпълнителна сила /чл.412, ал.1 от НПК/, като въззивният съд не би могъл да
ангажира наказателната отговорност на Д. Д. за неизгодност на сделката, свързана
с начина на формиране на цената.
Аргументи в подкрепа на очертаната позиция се съдържат и в
мотивите по п.I, т.2 на решение №105 от 11.05.2012г. на ВКС, по н.д. №188/2012
г., постановено при първоначалното разглеждане на делото.
Липсата на нужната конкретика от фактически данни и правни
доводи, обосноваващи твърденията за налични основания по чл.348, ал.1 от НПК, не
е преодоляна от прокурора и чрез предоставената на страните процесуална
възможност за последващо саниране на недостатъците в подадените жалба и протест,
до даване ход на касационното производство.
Визираните обстоятелства предпоставят служебен контрол от
касационната инстанция, недопустим от действащото законодателство. Логическа
последица от това е приетото от настоящия състав, че депозираният от Софийска
апелативна прокуратура протест следва да бъде оставен без разглеждане и
съдебното производство по наказателно дело №1548/2011г. на ВКС, трето
наказателно отделение, прекратено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.351, ал.1, вр.чл.348,
ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест на Софийска
апелативна прокуратура срещу въззивна присъда №19 от 20.06.2012г. на Апелативен
съд - София, по внохд №467/2012г.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по дело №1548/2012г., по
описа на ВКС на РБ, трето наказателно отделение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: [подпис]
ЧЛЕНОВЕ:
[подпис]
[подпис]
|