С Решение № 244/05.02.2020 г. по наказателно дело № 970/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 28.03.2019 г. по в.н.о.х.д. № 554/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не може да се обжалва.
Делото е образувано по протест и касационна жалба срещу решението на САС, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 4962/2016 г. на Софийския градски съд. С нея подсъдимата Анелия Рашева е призната за виновна в това, че в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, нарушила служебните си задължения, като взела за разглеждане и решаване като съдия – докладчик искова молба по описа на Районен съд – Видин, която съгласно програмата за случаен избор била разпределена на друг докладчик, с цел да набави облага за другиго – сумата от 1000 лв., и от деянието са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в увреждане на законосъобразното и нормално протичане на съдопроизводството, сериозно накърняване авторитета на съда и намаляване на доверието на обществото във функционирането на съдебната система. Осъдена е на 6 месеца „лишаване от свобода“, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 г. В останалата част по обвинението подсъдимата е призната за невиновна.
Тричленният състав на ВКС приема протеста и касационната жалба за неоснователни. Твърдението на подсъдимата за наличие на незаконен състав и на двете решаващи съдебни инстанции е неоснователно. Върховните съдии не възприемат и довода, че е била лишена от възможност да прави искания по доказателствата и възражения на досъдебното производство, доколкото тя е разполагала с тази възможност и в съдебната фаза на процеса. А що се отнася до непредявяване на материалите на досъдебното производство лично на подсъдимата и упълномощения ú защитник (а на резервен такъв), съставът на ВКС, цитирайки решение на СЕС по дело C-612/15, подчертава, че правото на достъп до материалите по делото може да се осъществи и в по-късен момент – в хода на съдебното производство, стига да се гарантира правото на защита и справедливостта на процеса. По делото непредявяването на материалите на досъдебното производство лично на подсъдимата е било компенсирано от решаващия съд.
Не се констатира и претендираният порок за липса на мотиви към въззивното решение, не са налице и пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на въззивния състав.
Върховните съдии не примат твърдението в жалбата, че разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ не може да запълни съдържанието на бланкетната норма на чл. 282 от НК, тъй като има изцяло декларативен, принципен характер и не установява правило за поведение, още повече при възприетата форма на изпълнително деяние „нарушаване на служебни задължения“. В решението пише, че принципът за случайното разпределение на дела по чл. 9, ал. 1 от ЗСВ е гаранция за справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд. С този принцип се цели да се избегне възможността делото да бъде разгледано от специално подбран съдия, като се избегне всякакво съмнение, че на определени съдии се възлагат за разглеждане конкретни дела. По настоящото дело подсъдимата, като е взела за разглеждане и решаване преписката, която съгласно програмата за случаен избор е била разпределена на друг съдия – докладчик и с помощта на цветно копие на протокол за избор на докладчик е подменила истинския протокол за избор на докладчик, е нарушила принципа на случайното разпределение, прокламиран в чл. 9, ал. 1 от ЗСВ. В мотивите на ВКС пише още: „В служебните задължения на подсъдимата се включва разглеждането и решаването на дела, които са разпределени на неин доклад, като всяко отклонение от това задължение съставлява нарушение на службата. Както правилно е отбелязал въззивният съд, при престъпление, осъществено чрез действие, каквото е настоящото, деецът следва да се въздържа от действия по служба, които я нарушават. „Изземването“ на дело, разпределено на друг съдия и разгледано от дееца, би било единствено дисциплинарно нарушение само когато не са налице другите елементи от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 282 от НК, а именно възможността да настъпят немаловажни вредни последици по ал. 1 или настъпването на значителни вредни последици по ал. 2 и специалната цел за облагодетелстване на трето лице...“.
По отношение на касационния протест върховните съдии приемат, че дейността на САС по определяне на наказанието не показва недостатъци. Те не споделят твърдението, че доколкото без наличието на безукорно съдебно минало изобщо не може да се заема магистратска длъжност, този факт не следва да се причислява към кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства. Тричленният състав на ВКС посочва, че съдебното минало е сред онези обстоятелства, които задължително подлежат на преценка по чл. 54, ал. 1 от НК и отказът да се цени необремененото съдебно минало като смекчаващо обстоятелство би обосновал неравностойно третиране на подсъдимата Рашева спрямо всички останалите подсъдими. В решението пише още, че положителните данни за професионалните знания и умения на подсъдимата не могат да не бъдат отчетени в благоприятна за нея насока.
ВКС обаче се съгласява с тезата на прокурора, че високият образователен ценз не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като този подход би бил дискриминационен по отношение на всички лица, които нямат образование или нямат достатъчно високо образование.
Според върховните съдии не следва да бъдат ценени претендираните в касационния протест като отегчаващи отговорността обстоятелства продължителен професионален стаж на подсъдимата и мотивът (целта) за извършване на престъплението – да облагодетелства свидетеля Кузманов. Това е така, тъй като продължителността на стажа на Анелия Рашева няма отношение към осъщественото от нея деяние, а целта за извършването му е субективен елемент от състава на престъплението, поради което те не могат да бъдат взети предвид като обстоятелства, отразяващи се на отговорността в негативен аспект.
„Преценката какво наказание следва да се наложи на подсъдимото лице е конкретна по всяко дело и е обусловена от неговите специфики и подлежащите на обсъждане обстоятелства, законово регламентирани. Доводът в протеста, че делата срещу магистрати от последните няколко години показват тенденция за налагане на наказание при условията на чл. 54 от НК е без правно значение. Унифицирането на наказателно-правната репресия по отношение на подсъдими – магистрати, заради тяхното предходно длъжностно качество, би било пагубно за върховенството на правото и би противоречало на основни правни принципи, включително на принципа за индивидуализация на наказанието“, категорични са върховните съдии.