С Решение № 98/14.09.2020 г. по наказателно дело № 402/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд оставя в сила присъдата на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) по в.н.о.х.д. № 517/2018 г. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по протест срещу въззивната присъда на АСНС, с която е отменена първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 361/2018 г. на Специализирания наказателен съд. С въззивната присъда подсъдимият Христо Ангеличин е признат за невиновен в това, че в периода 17.11.2016 г. – 01.12.2016 г., като длъжностно лице – заместник-министър на външните работи, въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на директорите на дирекциите „Бюджет и финанси“, „Сигурност на дейността и информацията“ и „Управление на собствеността и МТО“, на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети за МВнР в размер на 419 934,29 лв., поради което е оправдан по обвинението по чл. 219, ал. 2 от НК.
Тричленният състав на Върховния касационен съд (ВКС) приема, че протестът е неоснователен. Основните доводи в него се отнасят до приложението на закона. Прокуратурата оспорва извода на АСНС за несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние. Развити са съображения, че подсъдимият е годен субект на престъплението по чл. 219, ал. 2 от НК, доколкото със Заповед № 95-00-386/08.10.2015 г. министърът на външните работи му е възложил свои, а не чужди правомощия – контролни функции по отношение на трите дирекции. Касационният състав също приема, че в конкретния случай подсъдимият не е годен субект на престъплението, макар и по съображения, различни от изложените в мотивите на АСНС. В решението на ВКС се казва, че в съгласие с правомощията си с коментираната заповед министърът е възложил на своите заместници да наблюдават и контролират дейността на различните структурни звена в министерството. „С нея обаче на подсъдимия е възложил само общи задължения за наблюдение и контрол над дейността на осем дирекции (включително на процесните три дирекции), без да са конкретизирани действията, които той следва да извършва, контролирайки дейността на работещите служители и техните директори и то във връзка с осъществяваната от тях дейност по управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество, което е задължително, за да е осъществен съставът на чл. 219, ал. 2 от НК“, категорични са върховните съдии. Те напомнят, че в същия смисъл ВКС се е произнесъл с решение по к.д. № 1087/2019 г., отнасящо се до същата заповед на министъра на външните работи, въз основа на която е поддържано обвинение за безстопанственост срещу същия подсъдим.
Законосъобразно АСНС е приел също, че за да е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 219, ал. 2 от НК, деецът следва не само да не е изпълнил контролните си задължения върху друго длъжностно лице, но това подконтролно лице да е извършило престъпление. В решението на ВКС се подчертава, че в случая обвинението не твърди тримата директори на дирекции да са извършили каквото и да било престъпление при осъществяване на дейността си по управлението, разпореждането или отчитането на общественото имущество, поради което липсва елемент от обективната страна на престъплението по чл. 219, ал. 2 от НК.
Не е реализиран и третият съставомерен признак на престъплението безстопанственост – неполагането на грижи за повереното имущество от субекта на престъплението да е довело до настъпване на значителни щети за предприятието или стопанството. В мотивите на ВКС се казва: „Няма спор по делото, че в края на м. ноември 2016 г. инкриминираните средства са заплатени от задграничните представителства на фирма „Балкантел“, която се задължила да им достави и монтира автоматични телефонни централи. Няма спор също, че дружеството установило невъзможност да изпълни договореностите поради липса на регистрация по ДДС в съответната чужда държава и на 05.12.2016 г. върнало средствата на задграничните представителства. Тези обстоятелства сочат, че доставчикът се е отказал от изпълнение на договора и е върнал полученото“. Досъдебното производство за извършено престъпление от длъжностни лица в МВнР е образувано на 16.12.2016 г., а подсъдимият Ангеличин е привлечен към наказателна отговорност на 16.01.2017 г. В момента на образуване на досъдебното производство, съответно при повдигане на обвинението, платените средства вече са били върнати, поради което щета за МВнР няма, а това обстоятелство прави деянието на подсъдимия несъставомерно, защото липсва обективният състав на престъплението безстопанственост. „Възражението в касационния протест, че връщането на паричните средства следва да се цени само като смекчаващо вината обстоятелство е неоснователно“ – категорични са върховните съдии.