С Решение № 5/11.02.2019 г. по наказателно дело № 1152/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решение № 159/21.08.2018 г. на Апелативен съд – Варна (ВнАС) по в.н.о.х.д. № 493/2017 г. като намалява наложеното на подсъдимата Анита Желева на основание чл. 122, ал. 1 НК наказание „лишаване от свобода“ от 3 на 2 години. На основание чл. 23, ал. 1 и 3 НК определя общо най-тежко наказание (между това и определеното за извършено от нея престъпление по чл. 304а НК) „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, към което присъединява наложеното за извършено престъпление по чл. 304а НК наказание „глоба“ в размер на 4 000 лв. Оставя в сила решението в останалата част. Решението е окончателно.
На 18.02.2019 г. във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по касационен протест и касационни жалби на подсъдимата Анита Желева и на частния обвинител и граждански ищец Петранка Д. срещу решението по в.н.о.х.д. № 493/2017 г. на Апелативен съд – Варна.
С присъда на Окръжен съд – Варна подсъдимата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК (причинила другиму смърт по непредпазливост) и по чл. 304а от НК (предложила подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба). Наложено ú е наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 г. и 6 месеца за първото престъпление и в размер на 4 г. и 6 месеца и наказание „глоба“ в размер на 8 000 лв. за второто престъпление, като за двете деяния съдът е определил общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 г. и 6 месеца, към което е присъединил и глоба в размер на 8 000 лв. Осъдена е да заплати на гражданския ищец обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева.
С въззивното решение наказанието на подсъдимата за първото деяние е намалено на 3 г. „лишаване от свобода“, а това за деянието по чл. 304а от НК – на 2 г. „лишаване от свобода“ и „глоба“. Въззивният съд е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 г., към което е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 4 000 лева. Намалил е и размера на присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди на 100 000 лева. Съдът е потвърдил присъдата в останалата част.
Тричленният състав на ВКС подробно обсъжда в мотивите си изложените оплаквания в касационния протест и в касационните жалби на подсъдимата и на частния обвинител и граждански ищец, като не ги приема за основателни.
По отношение на претенцията на Анита Желева за явна несправедливост на наложеното ú наказание за причиняване на смъртта на нейния съпруг по непредпазливост, върховните съдии приемат, че следва да обсъдят две обстоятелства. Първото се отнася до поведението на съпруга на подсъдимата (ВнАС е приел допринасяне на престъпния резултат от страна на потърпевшия), което според защитата обуславя извод за наличие на смекчаващо обстоятелство с изключителен характер. Според върховните съдии не може да се приеме, че третираният фактор е от такова изключително естество, че и най-лекото, предвидено в санкционната част на нормата на чл. 122, ал. 1 от НК наказание, ще се окаже несъразмерно тежко, ако бъде определено. И това е така, тъй като личното поведение на потърпевшия не се отличава със съществена тежест сред специфичните особености на престъпната деятелност на Желева. Второто е свързано с твърдението на защитата, че неоснователно ВнАС е счел за отегчаващо обстоятелство възрастта на пострадалото лице, тъй като се касае за непредпазливо деяние. В мотивите на съдебното решение се посочва, че ВКС би се съгласил с казаното, ако ставаше дума за прието престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК при небрежност като вид на непредпазливата вина. В казуса обаче е възприета самонадеяност, в рамките на която е обмисляна възрастта на потърпевшия като съпътстващ погрешната преценка на Желева фактор. Затова решението на ВнАС не подлежи на корекция в тази част, категорични са върховните съдии.
Съдебният състав на ВКС обаче подчертава в мотивите си, че не може да не обърне внимание на обстоятелство, свързано с определеното на подсъдимата наказание за извършено престъпление по чл. 122, ал. 1 НК, незасегнато в жалбата ú, но несъмнено говорещо за нарушение на материалния закон в нейна вреда. „Става дума за това, че при максимално предвидено наказание от 5 години „лишаване от свобода“ в разпоредбата на сочения текст, при превес на смекчаващи обстоятелства ВнАС е отмерил наказанието в размер на 3 години – в нарушение на текста на чл. 54, ал. 2 НК“, констатират върховните съдии. Затова, прилагайки правилно материалния закон, ВКС намалява наложеното наказание „лишаване от свобода“ на 2 години, като определя общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, към което присъединява наложеното за извършено престъпление по чл. 304а НК наказание „глоба“ в размер на 4 000 лв.
По отношение на оплакването на подсъдимата относно необходимостта от прилагане на института на условното осъждане, върховните съдии не намират основания за уважаването му. Тричленният състав на ВКС споделя тезата на въззивната инстанция за необходимостта от преценка на обстоятелството, че са извършени две престъпления. „Това по чл. 304а НК (предлагане на подкуп на полицейски орган) не само е тежко такова, но то е рушащо държавността и вярата на обществото в добросъвестното изпълнение на професионалните задължения на държавните органи“, категорични са върховните съдии.