С Определение № 5/24.01.2020 г. по гр. дело № 55-А/2019 г. петчленен състав, сформиран по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК, в състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд определи, че компетентен да се произнесе по жалбата (озаглавена „колективен иск“), подадена от сдружение „Международен правен център – Интернешънъл лигъл адвайз център“ и 83 физически лица, с която са предявени искове от тях срещу Националната агенция по приходите за установяване на нарушение, довело до оповестяване по общодостъпен начин на 16.07.2019 г. на лични данни на ищците следствие на неоторизиран достъп до бази данни на ответника, както и искове за парично обезщетение на ищците в размер на 1000 лв. за всеки субект, чиито лични данни са станали общодостъпни, е Административен съд – София-град.
Делото пред петчленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) е образувано след повдигната препирня за подсъдност между общите и административните съдилища.
„Международен правен център – Интернешънъл лигъл адвайз център“ и 83 физически лица, твърдейки, че са представители на колектива граждани на Република България, чиито лични данни са станали публично известни и достъпни в следствие на пробив в електронната система на Националната агенция по приходите (НАП) на 16.07.2019 г., предявяват срещу НАП обективно съединени искове. Молят съдът да установи противоправното и виновно поведение на НАП в периода до 16.07.2019 г., с което определяем кръг лица, чиито лични данни се намират в станалите общодостъпни файлове, изтекли от НАП, са претърпели неимуществени вреди, съставляващи публично оповестяване на личните им данни – три имена, ЕГН и други, и да осъди НАП да обезщети вредите, причинени на колективния интерес, в размер на 1000 лв. за всеки субект, чиито лични данни са станали общодостъпни и публични вследствие на пробива в електронната система. Исковата молба, наименована „колективен иск“, е подадена пред Административен съд – София-град (АССГ), който с определение от 01.11.2019 г. е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като според ГПК колективните искове се разглеждат като първа инстанция от окръжните съдилища, респективно от Софийския градски съд (СГС). Прекратил е производството и е изпратил делото по подсъдност на СГС. С определение от 12.12.2019 г. на СГС е повдигната препирня за подсъдност, като съдът е изложил съображения за това, че делото е неподведомствено на общия съд и не подлежи на разглеждане по реда на ГПК.
Смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че компетентен да разгледа спора е административният съд при местна компетентност на Административен съд – София-град. В мотивите се посочва, че Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. (Общ регламент относно защита на данните) в чл. 79, ал. 1 предоставя компетентност на съдилищата на държавата членка, в която администраторът или обработващият лични данни има място на установяване, да разглежда споровете, свързани със защита при нарушение на правилата за съхранение и обработване на лични данни. Относно реда за защита Регламентът препраща към вътрешното право на държавите членки. В изпълнение на Регламента Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) урежда две алтернативни възможности за защита при нарушения на Регламента и ЗЗЛД – пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и пред съда, като едновременното разглеждане на спора пред двата органа е недопустимо. Нормата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД определя реда по Административнопроцесуалния кодекс (АПК) като приложим за защита от нарушения на правилата на Регламента и ЗЗЛД.
Съгласно действащата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент ЕС 2016/679 и на ЗЗЛД субектът на лични данни може да обжалва действия и актове на администратора на лични данни пред съда по реда на АПК. Нормата на чл. 250 от АПК предоставя компетентност на административния съд да се произнесе по искане на всеки, който има интерес, за прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закон. Възможността в производството по чл. 39 от ЗЗЛД да се иска и обезщетение за претърпените от същото лице вреди от нарушението е изрично предвидена в ал. 2 на този текст. Производството по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД е по жалба, която може да подаде всеки субект, който счита, че са нарушени правата му по ЗЗЛД в резултат на обработване на личните му данни, по начин, който не е в съответствие със законовите правила. „Сезиращият съда с твърдения за нарушение на Регламента или ЗЗЛД не може да определя и да променя реда, по който нормативно е определено да се разглежда спорът. Правната квалификация е дейност на съда, а не на сезиращата съда страна и се определя чрез подвеждане на твърденията и формулирания петитум под приложимите материално правни и процесуални норми“, категорични са върховните съдии.
Следователно производството е уредено като административно по жалба и се разглеждано по реда на АПК. Затова компетентен да се произнесе по образуваното производство е административният съд при местна компетентност на Административен съд – София-град.