С Решение № 12/22.02.2021 г. по наказателно дело № 1022/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 238/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по жалба на подсъдимия Дилян Бетев срещу въззивното решение, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 41/2020 г. на Окръжен съд – Габрово. С нея подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. т. 3, 4, 5, 9 и 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, а именно, че на 03.07.2019 г. в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил малолетния си рожден син, който се намирал в безпомощно състояние, като деянието е извършено предумишлено. Наложено му е наказание „доживотен затвор“. Осъден е да заплати на гражданския ищец по делото обезщетение в размер на 200 000 лв. за причинените неимуществени вреди.
В касационната жалба се твърди явна несправедливост на наложеното наказание и се прави искане за намаляването му на 20 години „лишаване от свобода“.
Тричленният състав на ВКС не споделя изложените в жалбата твърдения за пропуски при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. От въззивния съд са спазени изискванията за пълно и изчерпателно мотивиране на изводите, довели до налагате на наказанието „доживотен затвор“. С изключителна прецизност са аргументирани доводите, че извършеното от подсъдимия престъпление е изключително тежко, каквото е изискването на чл. 38а, ал. 2 от НК. Подчертано е наличието на многобройни отегчаващи вината обстоятелства – пет на брой, преценена е обстановката, в която е осъществено убийството – подсъдимият е хвърлил малолетното си дете през висок виадукт, през нощта, като е сторил това предумишлено, търсейки оправдание в житейските си неблагополучия и личен конфликт с майката. Според върховните съдии правилно е акцентирано и на психологическата характеристика на подсъдимия, определяща го като личност с емоционално нестабилни черти, склонна към цинизъм, арогантност и дързост, невъзможност да поеме отговорност за другите, с оценка, несъответна на егото му, липса на критичност към недостатъците, неглижиране на отрицателните постъпки. Обстойно е анализирано съдебното му минало, чиято обремененост несъмнено е довела да квалифициране на деянието като извършено при условията на „опасен рецидив“, но е послужило за направата на изводи за липсата на постигнат какъвто и да е поправителен и превъзпитателен ефект (престъплението е осъществено близо 2 години след като подсъдимият е изтърпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ за тежки умишлени деяния). Сред аргументите на апелативния съд да наложи това наказание са намерили място и тези, свързани с физическия, психологически и сексуален тормоз, който подсъдимият Бетев е оказвал на майката на детето му.
Контролираната инстанция е изложила пространни мотиви за това, че подсъдимият не страда от психични разстройства, които да рефлектират върху вменяемостта му. Констатираната от експертите дисхармонично структурирана личност с емоционално нестабилни черти при Бетев е резултат на особеност на характера, формирала се под въздействието на външни фактори, а не е психично заболяване. Липсата на желание да промени своите негативните характерови особености и стремежът да представи себе си за жертва на обстоятелства и неразбиране от страна на близки, с което да обясни и оправдае дори причинената смърт на сина си, правилно са разпознати от апелативния съд не като заболяване, което да редуцира обществената опасност на подсъдимия, а като особености на личността, разкриващи завишена обществена опасност.
„Не се съзират предпоставки за снизходителност, която търси подсъдимият с искането си за налагане на наказание от 20 години „лишаване от свобода“, която в конкретната ситуация би била неоправдана“, категорични са върховните съдии.