С Решение № 211/04.04.2024 г. по наказателно дело № 109/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата от 11.10.2023 г. по в.н.о.х.д. № 1063/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.
Делото пред ВКС е образувано по касационен протест. С присъда на Окръжен съд – Благоевград Вельо Илиев е оправдан по обвинението, че в периода от 01.01.2007 г. до 19.10.2011 г. като кмет на Община Петрич не изпълнил служебните си задължения, като не провел в периода 2007 – 2011 г. процедури за обществени поръчки за доставка на лекарства на ветераните от войните, военноинвалидите и военнопострадалите с цел да набави за общинското дружество „Фарма Петра“ ЕАД облага в размер на 1 110 888,39 лв. и от това са настъпили значителни вредни последици в размер на 1 284 953 лева. Младен Пильоков като главен счетоводител в общината е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 1, пр. 2 и 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 1 г., отложено за 3 г., и „глоба“ от 3000 лева. С присъдата на САС е потвърдена първоинстанционната в оправдателната ѝ част и е отменена в осъдителната, като Пильоков е признат за невиновен в периода от 20.04.2006 г. до 19.10.2011 г. да е пропуснал да положи достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество, като съставил платежни нареждания и разходни ордери за изплащане на суми по фактури на „Фарма Петра“, без да изиска опис на рецептите, да извърши проверка относно съответствието между стойността на рецептите и тази във фактурите и да извърши проверка за наличието на оригинали на рецептите, от което е последвала значителна щета на стойност 1 284 953 лева.
Според съдебния състав на ВКС по безпротиворечив начин е изяснено, че за изпълнение на Hapeдбa № 17/2000 г. за условията и реда за отпускане на лекарствени продукти на ветераните от войните и на Hapeдба № 1/2007 г. за реда за получаване и заплащане на лекарствени продукти на военноинвалидите и военнопострадалите през 2007 г. Община Петрич сключила два договора с „Фарма Петра“ с едногодишен срок на действие и след изтичането му не са продължавани. Не е провеждана обществена поръчка. Съгласно наредбите правоимащите лица могат да получат лекарства безплатно или срещу частично заплащане само от аптеки, сключили договор с общината. За такива лекарства от 20.04.2006 г. до 19.10.2011 г. общината изплатила 1 119 194,07 лв., от тях 1 110 888,39 лв. на „Фарма Петра“, останалите са на правоимащи лица. Според нормативните изисквания плащанията следвало да са за реално направени разходи, удостоверени документално. Общината получавала субсидии въз основа на тримесечни справки за изразходваните суми. Била извършена инспекция от Агенцията за държавна финансова инспекция, приключила с доклад за множество нарушения. Освен липсата на документална обосновка за разходите, като нарушение е посочено непровеждането на процедури за обществени поръчки и липсата на договори. Въз основа на доклада са удържани средства от полагащата се за периода от м. ноември 2011 г. до м. юни 2012 г. субсидия.
Съдът е проверил достоверността на информацията в доклада, като е назначил експертизи. Техните заключения са приети и кредитирани и също са в смисъл, че Младен Пильоков е нареждал плащания към „Фарма Петра“ за възстановяване на разходи, които не са удостоверени документално по предписания в наредбите начин. Изплатените суми съответстват на стойностите по издадените от „Фарма Петра“ фактури, но в много от случаите те са за лекарства, изписани с нередовни рецепти. Във въззивното решение е направен извод, че е обективно невъзможно да бъде извършена съпоставка на стойността по фактурите със стойността по рецептите поради липсата на описи и съхранението на рецептите в насипно състояние, както и предвид изминалия период от време.
Върховните съдии констатират, че след като е изяснил изчерпателно и точно фактическата обстановка, апелативният съд е приложил правилно материалния закон. Всеки от подсъдимите е признат за невиновен и оправдан не защото не са установени претендираните в протеста обстоятелства, а защото те не изпълват състава на съответното престъпление.
Подсъдимият Пильоков е признат за невиновен поради липсата на два елемента от обективния състав на престъплението безстопанственост. Мотивите за липсата на съставомерен резултат се споделят от касационната инстанция и това е достатъчно основание за оправдателна присъда. Изводът за липса на настъпила „значителна щета“ е напълно правилен. Престъплението по чл. 219 от НК е типично резултатно престъпление и след като общината не е претърпяла щети от недостатъчните грижи на подсъдимия за повереното му имущество, деянието е несъставомерно. Прокуратурата изрично е заявила, включително и в протеста пред ВКС, че сумата 1 284 953 лв., която е удържана от полагащата се субсидия за общината, съставлява щетата, посочена от обвинението като елемент от състава на престъплението по чл. 219 от НК. Предметът на доказване, следователно, включва обстоятелството, че субсидия в посочения размер е спряна от министъра на финансите, а не че изплатените на „Фарма Петра“ ЕАД суми са по-големи от реално дължимите. Последното не е въззведено от обвинението и като факт, значим за причинната връзка между поведението на подсъдимия и щетата. В решението на ВКС се казва, че начинът на формиране на щетата представлява съществено обстоятелство и е извън правомощията на съда да постанови осъдителна присъда въз основа на факти, различни от възведените с обвинението. При престъпленията по чл. 219, ал. 1 от НК причинната връзка трябва да е пряка, а в конкретния случай е опосредена от решението на министъра на финансите. Преценката на министъра да удържи сумата прекъсва причинно-следствения процес между допуснатото от главния счетоводител нарушение относно документирането на дейността и спрените субсидии.
Основанията за оправдаване на подсъдимия Илиев също са от правно, а не от фактическо естество и се споделят от касационната инстанция. Съдът е приел, че от обективна страна не е осъществено изпълнителното деяние, изразяващо се в нарушение на служебните задължения, тъй като кметът не е имал задължение да проведе обществена поръчка. От субективна страна за съставомерността на деянието са необходими пряк умисъл и специална цел, а преценката на въззивната инстанция е, че установените факти не ги доказват. Вельо Илиев не е имал мотив да облагодетелства финансово „Фарма Петра“ ЕАД. Дори обогатяването в случая не е установено, защото облагодетелстването по смисъла на чл. 282, ал. 1 от НК следва да е противозаконно, а в обвинителния акт отсъства твърдение, че сумите, заплатени на „Фарма Петра“ ЕАД, са недължими.