С Решение № 112/17.10.2019 г. по наказателно дело № 467/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Апелативен съд – Велико Търново по в.н.о.х.д. № 388/2018 г. Решението не подлежи на обжалване.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по касационен протест и касационна жалба от Методи Петков срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново, с което е изцяло потвърдена присъда по н.о.х.д. № 508/2017 г. на Окръжен съд – Плевен.
С първоинстанционната присъда Методи Петков (бивш общински съветник в Плевен) е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за грабеж, придружен със средна телесна повреда, извършен като извършител в съучастие с други лица, включително и Асен Панов, и за хулиганство, извършено като извършител в съучастие с други лица, включително и Асен Панов. Признат е за виновен в извършването на престъпления по чл. 213а, ал. 1 от НК (изнудване), като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и „глоба“ в размер на 2000 лв., по чл. 143, ал. 1 от НК (принуда), за което е осъден на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, и по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК (причиняване другиму средна телесна повреда, извършено в съучастие като извършител), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца. На подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, към което е присъединена глобата от 2000 лв. Със същата присъда подсъдимият Асен Панов е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.
Тричленният състав на ВКС приема касационния протест за неоснователен. Освен доводи, формулирани по най-общ начин, преимуществено той съдържа оплаквания за необоснованост и представя несъгласието на прокурора с оценката за недостоверност на част от показанията на пострадалия Даниел Дереков. Според върховните съдии апелативният съд самостоятелно, задълбочено и аналитично е обсъдил показанията на пострадалия, които е преценявал както отделно, така и при съпоставка с останалите доказателствени източници според тяхната логическа зависимост и с помощта на експертните заключения. В съответствие с правомощията си на съд по същество не е открил подкрепа за участието на подсъдимия Панов, отчитайки, че заявените общи белези не позволяват идентифицирането му като едно от лицата, нанесли побой на пострадалия. В същностната си част тези доводи и възражения, залегнали отново в касационния протест, са били представени на вниманието на въззивния съд, който ефективно ги е разгледал и ги е отхвърлил, аргументирайки се с пространни и логични съображения. В мотивите на ВКС пише още: „Като се има предвид, че въззивният съд не е установил подсъдимият Панов да е участвал в някое от деянията, поради което е приел недоказаност по несъмнен начин на повдигнатото обвинение (юридически равнозначно на доказана невиновност), законосъобразно е потвърдил в тази ú част присъдата на Плевенския окръжен съд. Искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане следва да бъде оставено без уважение“, категоричен е тричленният състав на ВКС.
Според върховните съдии жалбата на подсъдимия Петков също е неоснователна. Подобно на протеста в нея се откриват поредица от доводи за необоснованост. Въпросите какво се установява от едни или други свидетелски показания и дали възприетите фактически обстоятелства са в съгласие със събраните по делото доказателства представляват въпроси от фактическо естество, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. При установяване на правно значимите факти Великотърновският апелативен съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да обезпечат достоверността на направените изводи. Мотивите разкриват аналитична преценка на целия обем от доказателствени материали. Липсва игнориране, избирателност и неясно предпочитание към едни доказателствени средства за сметка на други.
Тричленният състав на ВКС приема, че не е налице и касационното основание, сочено в протеста и в жалбата на подсъдимия, за явна несправедливост на наложеното наказание. В мотивите на решението се казва: „При индивидуализация на наказанието за всяко от престъпленията са взети предвид обстоятелствата с отегчаващо влияние, както и значимите смекчаващи отговорността, относими към личността, върху които се акцентира от касационния жалбоподател (брачно съжителство и полагани грижи за две деца, трудова ангажираност и усилия за повишаване на образователното равнище). Относителната тежест на релевантните обстоятелства е обусловила наказание за всяко от извършените престъпления, което не разкрива белези на явна несправедливост, респективно не обуславя намеса на Върховния касационен съд.“