С Решение № 60177/25.03.2024 г. по наказателно дело № 437/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението по в.н.о.х.д. № 372/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) и потвърдената с него присъда по н.о.х.д. № 531/2014 г. на Специализирания наказателен съд (СНС), като прекратява наказателното производство, водено срещу Иван Донков, поради изтекла абсолютна давност в частта за следните престъпления: по чл. 253, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, извършено на 11.08.1998 г. в гр. Бургас чрез сделка с имущество – договор за замяна на недвижим имот с Г. Б. и М. Б. и отчуждаване на жилище – апартамент на стойност 97 790 лв.; по чл. 253, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, извършено на 26.03.1999 г. в гр. Бургас чрез сделка с имущество, договор за покупко-продажба с И. В. и М. В. на недвижим имот и отчуждаване на жилище – апартамент на стойност 41 290 лв.; по чл. 253, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, извършено на 29.04.1999 г. в гр. Бургас чрез сделка с имущество, договор за покупко-продажба с И. К. и Т. К. на недвижим имот на стойност 41 710 лв.; по чл. 253, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, извършено на 29.02.2000 г. в гр. Бургас чрез сделка с имущество, договор за покупко-продажба с К. Г. на недвижим имот на стойност 29 360 лв.; по чл. 253, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, извършено на 15.03.2000 г. в гр. Бургас чрез сделка с имущество, договор за покупко-продажба с Ж. Р. на недвижим имот на стойност 33 920 лв.; по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от НК, извършено на 08.05.2000 г. в гр. Бургас, изразяващо се в извършване на финансова операция със средства чрез заплащане в брой цената по сключения от него като купувач с продавача „БОВЕ-1“ ООД договор за покупко-продажба на недвижим имот на стойност 110 338 лв.; по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено на 15.08.2001 г. в гр. Бургас, изразяващо се в извършване на финансова операция със средства чрез заплащане в брой цената по сключения от него като купувач с продавачите И. П. и Т. П. договор за покупко-продажба на недвижим имот на стойност 64 978 лв.; по чл. 253, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от НК, осъществено на 17.09.2002 г., изразяващо се в осъществяване на финансови операции със средства чрез извършване на паричен превод от „Райфайзенбанк – България“ ЕАД по сметка на М. М. в „Райфайзенбанк“ в Германия на сумата от 5000 евро.
Съдебният състав на ВКС отменя решението и потвърдената с него присъда в частите, с които: Иван Донков е признат за виновен и осъден на 3 години лишаване от свобода и на глоба в размер на 3000 лв. за престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от НК; Иван Донков е признат за виновен и осъден на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 8000 лв. за престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, извършено на 06.03.2002 г., осъден е и да заплати в полза на държавата сумата от 35 908 лв., представляваща равностойността на липсващия предмет на престъплението; Иван Донков е признат за виновен и осъден на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 9000 лв. за престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, извършено на 24.07.2002 г., осъден е и да заплати в полза на държавата сумата от 89 673 лв., представляваща равностойността на липсващия предмет на престъплението; Иван Донков е признат за виновен и осъден на 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 8000 лв. за престъпление по чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 29.02.2008 г., осъден е и да заплати в полза на държавата сумата от 114 048 лв., представляваща равностойността на липсващия предмет на престъплението; на основание чл. 23, ал. 1 от НК на Иван Донков е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 9000 лева.
На основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК съдебният състав на ВКС оправдава подсъдимия Иван Донков по обвиненията за посочените престъпления по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и три престъпления по чл. 253 от НК.
Оставя в сила решението в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната ѝ част по отношение престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. чл. 213а, ал. 2, ал. 3, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Делото е образувано по жалби на подсъдимия и на трима частни обвинители.
С първоинстанционната присъда Иван Донков е признат за виновен в извършването на множество престъпления – лихварство, пране на пари и изнудване, придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда, с което са причинени значителни имуществени вреди, при условията на продължавано престъпление. Определено му е едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 г., отложено за срок от 5 г., и „глоба“ от 9000 лева. Милкана Вълкова е оправдана изцяло по всички повдигнати ú обвинения.
С решението на АСНС присъдата е изменена в частта, с която Донков е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление извършил финансови операции със средства и имущество, за които знаел, че са придобити от него чрез лихварство. Вместо това АСНС признава подсъдимия за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление извършил финансови операции – две сделки на обща стойност 114 048 лв., като деянието е извършено със средства и имущество, за които знаел, че са придобити от него чрез тежко умишлено престъпление (по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – квалифициран състав на изнудване, придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда, с което са причинени значителни имуществени вреди, при условията на продължавано престъпление), като средствата и имуществото са в особено големи размери, случаят е особено тежък и деянието е извършено два пъти.
В решението на ВКС се уточнява, че предмет на производството са множество обвинения за различни престъпления, извършени в изключително продължителен период от време и това предполага преценка за наличието на изтекла давност за всяко от отделните деяния самостоятелно. След направена такава преценка поради изтекла абсолютна давност касационният съд прекратява воденото наказателно производство срещу Иван Донков за изброените в диспозитива на решението престъпления. В мотивите са описани и престъпленията, за които не е изтекла погасителната давност.
Тричленният състав на ВКС приема за неоснователна жалбата на подсъдимия относно обвинението за изнудване, за което е осъден от първоинстанционния съд, а въззивният съд е потвърдил присъдата в тази ѝ част. В мотивите на ВКС се казва, че в рамките на неоспорената от Иван Донков по надлежен ред фактология материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на престъплението, като в периода м. юни – м. юли 2007 г. е отправил различни закани към свидетеля М. Т. с цел да го мотивира да извърши заедно със съпругата си на 12.07.2007 г. продажбата на инкриминираните множество недвижими имоти, чиято стойност е значителна и покрива квалифициращия признак на „значителни вреди“. Правилно е прието, че отправената заплаха към свидетеля Х. Т. за вкарване на отвертка в тялото му представлява закана за убийство. Съставомерната специална цел за получаване на имотна облага е обективирана в действията на подсъдимия, а отделните изпълнителни деяния са осъществени в рамките на един месец и представляват елементи на едно продължавано престъпление. Подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
Относно обвинението по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от фактическа страна е изяснено, че в периода от 21.02.1997 г. до неустановена дата през м. май 2009 г. в гр. Бургас подсъдимият в качеството си на физическо лице сключил като кредитодател с 19 физически лица 25 устни неформални договори за предоставяне на кредит в български лева и в чуждестранна валута на обща стойност 722 664 лв. срещу лихва и обезпечения – ипотеки върху недвижими имоти, записи на заповед, издадени в негова полза, и прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти в негова полза с уговорката след връщане на главницата по съответния кредит да ги прехвърли обратно на собственика, като с дейността си причинил на заемополучателите и учредителите на обезпечения за предоставените заеми значителни вреди на обща стойност 279 945 лв. и получил значителни неправомерни доходи в размер на 258 456 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСНК, предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК. Според върховните съдии, доколкото в настоящия случай е изяснено, че осъществената от дееца дейност не представлява „банкова сделка“, е очевидно че с осъждането по чл. 252 от НК е нарушен материалният закон, тъй като деянието му е несъставомерно от обективна страна. „С оглед изтъкнатото следва присъдата и въззивното решение в осъдителната част досежно обвинението по чл. 252, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК да бъдат отменени, а подсъдимият – оправдан по него“, се казва в решението на ВКС.
Върховните съдии посочват, че последица от отмяната на съдебните актове в частта им относно осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК се явява отсъствието на елемент от обективната страна и на фактическия състав на престъплението „изпиране на пари“ – предикатното престъпление, поради което въззивният съдебен акт и потвърдената с него присъда подлежат на отмяна и в тази част, а подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението и за трите самостоятелни престъпления по чл. 253 от НК, осъществени на 06.03.2002 г., 24.07.2002 г. и 29.02.2008 година. На отмяна следователно подлежат и съдебните актове в частите, с които Донков е осъден да заплати в полза на държавата сумите 35 908 лв., 89 673 лв. и 114 048 лв., представляващи равностойността на липсващи предмети на престъпленията.
Касационната инстанция не приема оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, поддържано от подсъдимия и частните обвинители. За престъплението изнудване, придружено със заплаха, на Иван Донков са наложени наказанията „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, отложено с изпитателен срок от 5 години, и „глоба“ в размер на 7000 лева. Според върховните съдии в посочения размер наказанието не се явява явно несправедливо. В този смисъл неоснователна е както претенцията за неговото намаляване, изтъкната от защитата, така и искането за увеличаването му, респективно за отмяната на института на условното осъждане – от частното обвинение.