С Решение № 205/08.09.2021 г. по наказателно дело № 874/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 18.08.2020 г. по в.н.о.х.д. № 7/2019 г. на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по протест срещу решението на въззивния съд, с което е потвърдена оправдателната присъда на Софийския военен съд. С нея Мирослав Митов е признат за невиновен за това, че в периода от 08.08.2005 г. до 03.07.2008 г. като началник на Базата за утилизация на бойни припаси в поделението в Челопечене не изпълнил задълженията си по служба – не организирал и не ръководил противопожарната защита в поделението, като не организирал и не ръководил приоритетното утилизиране на пиротехнически средства и не организирал и не ръководил съхранението на бойните припаси, барутни и взривни вещества в съответствие с изискванията на ръководния документ – Правилника за складовете и базите за съхранение, производство, ремонт, разснарядяване и унищожаване на бойни припаси, взривни вещества и барути в Българската армия и от това са настъпили тежки вредни последици, като е оправдан по предявеното му обвинение. Оправдан е и Димитър Петров по обвинението за това, че в периода 01.10.2006 г. – 03.07.2008 г. като заместник-командир на бригада „Логистика“ не изпълнил задълженията си по служба, като не организирал съхранение на бойните припаси в складовете, хранилищата и местата за съхранение на боеприпаси в поделението в Челопечене в съответствие с Правилника за складовете и базите за съхранение, производство, ремонт, разснарядяване и унищожаване на бойни припаси, взривни вещества и барути в Българската армия и от това настъпили тежки вредни последици. С присъдата Румен Цоков е признат за невиновен за това, че за времето от 01.06.2006 г. до 03.07.2008 г. като заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите не изпълнил задълженията си по служба и от това са настъпили тежки вредни последици.
Тричленният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. Върховните съдии пишат в мотивите си, че Военно-апелативният съд е отговорил на всички отправени към първостепенния акт възражения, давайки им убедителен и ясен отговор. Мотивирано се е произнесъл и по исканията на прокурора за допълнителни източници на доказателства. Според съдебния състав на ВКС от съществено значение за изхода на делото, който в конкретния случай не удовлетворява прокуратурата, са заключенията на пожаро-взриво-техническите експертизи, като кредитирането на заключението на повторната от тях от съда е довело и на самостоятелно основание до неангажиране на наказателната отговорност на тримата подсъдими. Повторната комплексна експертиза, изготвена с участие на седем вещи лица, не допуска възможността за самозапалване вследствие на овлажняване на бойните припаси и пиротехнически смеси в складираните изделия, тъй като при овлажняване или намокряне компонентите на използваните пиротехнически състави не могат да влязат в екзотермична химична реакция с отделяне на голямо количество топлина без наличието на допълнителен начален импулс. Всичко това е мотивирало експертите да достигнат до извода, че „самозапалването“ може да се осъществи чрез външна намеса (целенасочена човешка дейност), но не и случайно.
Върховните съдии не се съгласяват и с доводите на прокуратурата, че въззивният съд е нарушил закона, като неправилно е възприел, че Правилникът за складовете и базите за съхранение, производство, ремонт, разснарядяване и унищожаване на бойни припаси, взривни вещества и барути в Българската армия не е бил действащ нормативен акт. Нарушени негови разпоредби имплицитно се съдържат в рамкираното обвинение и на тримата подсъдими. В решението на ВКС се подчертава, че съгласно задължителните указания в Постановление № 2/09.06.1980 г. на Пленума на Върховния съд при изследване на въпросите, свързани със сезиране на съдилищата с дела по обвинения за извършени престъпления по служба (каквито са настоящите), следва да се установи в какво се състои нарушението или неизпълнението на служебните задължения, превишаване на властта или правата, както и съответният нормативен акт (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т. н.), в който те са посочени. Това е така, тъй като властническите правомощия на длъжностните лица могат да се очертаят само с нормативен акт, било то законов или подзаконов.
По отношение на Правилника за складовете и базите за съхранение, производство, ремонт, разснарядяване и унищожаване на бойни припаси, взривни вещества и барути в Българската армия върховните съдии констатират, че на 28.12.1982 г. е издадена заповед на министъра на народната отбрана – армейски генерал Добри Джуров, чието съдържание е „Обявяване на правилник“. Съобразно действащата към онзи момент Конституция министрите и ръководителите на други ведомства издават правилници, наредби, инструкции и заповеди, като правилниците, наредбите и инструкциите влизат в сила три дни след обнародването им в „Държавен вестник“, освен когато в тях е определен друг срок, а заповедите – от деня на издаването им, освен когато в тях е определен друг срок. В случая министърът е издал заповед, но нейното съдържание и цел са единствено насочени към обявяване на коментирания правилник, който е следвало да бъде обнародван в „Държавен вестник“, но това не е сторено. Върховните съдии са категорични, че необнародването на правилника го лишава от законосъобразно негово действие и съответно от възможността да се претендира спазване на разписани с него правила, респективно нарушението им да ангажира нечия отговорност. Въпреки съобразяването на дейността в нашата армия и конкретно на тази в складовете и базите за съхранение, производство, ремонт, разснарядяване и унищожаване на бойни припаси, взривни вещества и барути с този правилник, той не е притежавал качество на акт, който да регламентира тази дейност. Тези отношения са уредени едва с Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и контрола над тях в Министерството на отбраната, приета с ПМС № 217/02.09.2008 г. и обнародвана в ДВ, бр. 80/12.09.2008 г. – два месеца след инцидента в поделението в Челопечене. Според върховните съдии този факт сам по себе си също идва да покаже, че към онзи момент не е бил налице нормативно издържан акт, който да урежда тази материя.
Тричленният състав на ВКС обобщава, че към момента на инкриминираните и на тримата подсъдими деяния не е бил налице „ръководен документ“ (съобразно формулировката в техните длъжностни характеристики) и в частност визираният правилник, неизпълнение на задължения по който да доведе до съставомерност на деяние по чл. 387, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за всеки един от тях.