С Решение № 68/16.06.2021 г. по наказателно дело № 164/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението на Апелативен съд – Велико Търново (ВТАС) по в.н.о.х.д. № 206/2020 г. в частта, в която е потвърдена присъдата на Окръжен съд – Велико Търново, с която Илия Славчев е признат за виновен и осъден на 7 години „лишаване от свобода“ за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като го признава за невиновен и го оправдава по посочения текст от НК.
Съдът изменя решението на ВТАС по отношение на наложените наказания на подсъдимите, като ги намалява: на Илия Славчев за деянието по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК от 11 на 9 години „лишаване от свобода“, за деянието по чл. 339, ал. 1 НК от 7 на 4 години „лишаване от свобода“; на Станчо Славчев за деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК от 9 години и 3 месеца на 6 години „лишаване от свобода“.
Върховният касационен съд групира наложените на Илия Славчев наказания и му налага едно общо най-тежко наказание в размер на 9 години „лишаване от свобода“. Съдът налага на Илия Славчев едно общо най-тежко наказание по настоящото дело и н.ч.д. № 7577/2017 г. на Районен съд – Пловдив в размер на 9 години „лишаване от свобода“.
Тричленният състав на ВКС налага на Станчо Славчев едно общо най-тежко наказание по настоящото дело и по н.о.х.д. № 756/2018 г. на Районен съд – Ловеч в размер на 6 години „лишаване от свобода“.
Оставя в сила решението в останалата част. Решението е окончателно.
По делото е постъпило уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложените от съда наказания.
Делото пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимите и на частния обвинител и граждански ищец Карамфил Б. С потвърдената от въззивния съд присъда на Окръжен съд – Велико Търново Илия Славчев е признат за виновен в извършването през 2016 г. в офис в гр. Велико Търново на: опит за кражба на 250 лв. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, за което е осъден на 7 години „лишаване от свобода“; опит за убийство на Карамфил Б., Айдън Х. и Альоша А., за което е осъден на 11 г. „лишаване от свобода“; държане на огнестрелно оръжие и патрони без надлежно разрешение. Станчо Славчев е признат за виновен в извършването на опит за кражба на 250 лв. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, представляваща опасен рецидив, за което му е наложено наказание в размер на 9 г. и 3 м. „лишаване от свобода“. Илия Славчев е осъден да заплати 20 000 лв. на гражданския ищец и частен обвинител по делото – обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Осъден е да заплати на другия граждански ищец по делото сумата от 2000 лв. Подсъдимите са оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение за грабеж, извършен от две лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи, придружен с опит за убийство.
Тричленният състав на ВКС приема, че жалбата на Илия Славчев с доводи за нарушение на материалния закон е частично основателна. Допуснато е нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК от въззивния съд, утвърждавайки подхода на първоинстанционния, който спрямо Илия Славчев е преминал от обвинение за грабеж, придружен с опит за убийство, към осъждане на подсъдимия за опит за убийство на повече от едно лице и за опит за кражба чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. Според върховните съдии точно защото е налице обвинение за едно престъпление, а фактологията, приета от съдилищата по фактите показва, че от Илия Станчев са извършени две деяния и той е осъден и за двете, без да е имал съответно обвинение за тях, няма как да бъде игнориран този факт и да се приеме, че законът е бил приложен правилно. Подобно множене на престъпленията от съда, за които санкционира привлеченото към наказателна отговорност лице, без съответно обвинение, несъмнено влошава положението му.
В решението на ВКС се подчертава, че когато фактите не подкрепят обвинението по посочената правна квалификация, за която подсъдимият е привлечен да отговаря, намесата на съда е само в обема на повдигнатото обвинение. Той не може да излиза извън обвинението и да осъжда подсъдимия по непредявено обвинение. Затова правилен е бил подходът на първостепенния съд, възприет от въззивния, по оправдаване на Илия Славчев по обвинението за грабеж, придружен с опит за убийство, защото не е бил осъществен този състав на престъпление, но деецът е могъл да бъде осъден само за по-тежкото от двете самостоятелни деяния – в конкретния случай опит за убийство на повече от едно лице, защото подобни факти са му вменени от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт и срещу тях той се е защитавал. Вярно е от друга страна, че ще остане ненаказана противоправна проява на Илия Славчев – опит за кражба, но по този начин правата му ще бъдат изцяло охранени, уточняват върховните съдии.
Апелативният съд е приложил правилно закона по отношение на Илия Славчев, като го е намерил за виновен по обвинението за опит за убийство на повече от едно лице. Съдът неоснователно е упрекнат, че е боравил с предположения относно това кой е произвел изстрелите с пистолета. Върховните съдии пишат в мотивите си, че от намерените за установени от въззивния съд фактически положения може да се приеме, че Илия Славчев е направил всичко по силите си да лиши от живот Карамфил Б., Айдън Х. и Альоша А., произвеждайки пет изстрела с огнестрелно оръжие от близко разстояние, в сграда, по посока на цитираните свидетели, като е причинил телесни увреждания на Айдън Х. и Карамфил Б.
По повод на доводите на подсъдимите за явна несправедливост на наказанията съдебният състав на ВКС приема, че в тази част жалбите са основателни и наказанията следва да бъдат редуцирани. В недостатъчна степен при индивидуализацията на наказанията и на двамата подсъдими е оценено поведението на свидетелите Айдън Х., Карамфил Б. и Альоша А. Подстрекателството към престъпление, което несъмнено е осъществено в случая, следва да намери съответното компенсиране при наказанието на провокирания гражданин, пише в решението на ВКС. Вярно е, че същото е отчетено от проверяваните инстанции като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не е намерило съществено отражение в размера на наказанието, което двамата подсъдими следва да понесат. Полагането на труд неправилно е било игнорирано и омаловажено като смекчаващо отговорността обстоятелство.
По делото е депозирано особено мнение от председателя на съдебния състав.