С Решение № 64/29.03.2021 г. по наказателно дело № 121/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя присъдата по в.н.о.х.д. № 640/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Делото е образувано по протест и по жалба на подсъдимия Росен Ч. срещу въззивната присъда, с която частично е отменена присъдата по н.о.х.д. № 1744/2015 г. на Специализирания наказателен съд.
С първоинстанционната присъда подсъдимите са признати за невиновни: Росен Ч. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК – да е ръководил организирана престъпна група (ОПГ), чл. 159г вр. чл. 159б, ал. 2 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – като извършител в съучастие с Пламен К. да е транспортирал група от хора и да ги е превел през границата на страната с цел да бъдат използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и в изпълнение и решение на ОПГ, чл. 159г. вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – в съучастие като съизвършител да е набрал непълнолетни лица с цел да бъдат използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги (парични средства) и в изпълнение и решение на ОПГ; Пламен К. – за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК (участие в ОПГ), чл. 159г вр. чл. 159б, ал. 2 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 159г. вр. чл. 159а, ал. 1, пр. 2 от НК.
С въззивната присъда е отменена първоинстанционната в частта относно Росен Ч., като подсъдимият е признат за виновен по чл. 321, ал. 6 от НК (участие в престъпен сговор) и чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 от НК. Определено му е едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, отложено за срок от 3 години, като към него е присъединено наказанието „глоба“ от 5000 лв. Оправдан е по обвинението за ръководене на ОПГ и деянията да са извършени в изпълнение и решение на ОПГ. В останалата част присъдата е потвърдена.
В значимата си част доводите на подсъдимия се споделят от съдебния състав на ВКС, който наред с тях констатира и други допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните, обуславящи отмяна на постановения съдебен акт.
На първо място, АСНС не е направил пълна преценка на доказателствения материал с обсъждане на противоречията и ясна позиция за тяхното преодоляване. Липсва доказателствен прочит и съпоставяне на безспорно противоречивите и нуждаещи се от обсъждане в детайли гласни доказателствени средства, отнесени към останалите събрани от досъдебното производство. Липсва елементарно съпоставяне на уклончивите, било поради изминало време или по други причини, в съдебно заседание показания на свидетелите, от които би могла да се изведе теза за виновност на обвиненото лице по възведените му обвинения. Липсата на мотиви в обсъжданата насока, отнасяща се и до съществени за приложението на материалното право въпроси, представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните. То рефлектира и върху правото на защита на подсъдимия, който не е в състояние ясно и точно да разбере съдебната воля, за да ú се противопостави по надлежен ред. Допуснатото нарушение не позволява и на касационния съд да реализира правомощията си по проверка на обжалваната присъда.
На следващо място, ВКС констатира и допуснато нарушение, изразяващо се в противоречие между мотивите и диспозитива на атакуваната въззивна присъда по отношение на релевантни за съставомерността на деянието обстоятелства, каквото е периодът на извършване на инкриминираната престъпна деятелност, както и по отношение на престъпленията, които Росен Ч. и свидетелките Ралица Л. и Дияна П. са се сговорили да извършат. По отношение на второто обстоятелство изложените от решаващия съд мотиви са противоречиви и взаимно изключващи се, доколкото, от една страна, е прието, че обвинението, според което подсъдимият е ръководител на ОПГ, е недоказано, т. е. очевидно съдът е отрекъл наличието на сдружение с подобни характеристики, а от друга, е приел, че престъпленията, за които посочените лица са се сговорили да извършват, са „тези по чл. 159г от НК“, т. е. извършено по поръчение или в изпълнение на решение на ОПГ.
Друго процесуално нарушение от страна на АСНС е липсата на произнасяне по част от възведените срещу подсъдимия обвинения и същевременно произнасяне по невъзведени обвинения. Това е така, защото според обвинителния акт престъплението срещу личността на Д. Й. е извършено от подсъдимия в съучастие под формата на съизвършителство с Ралица Л. Решаващият съд е приел, че Росен Ч. е извършил това престъпление самостоятелно, като липсва оправдателен диспозитив по обвинението за съучастническа дейност. На следващо място, повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за престъплението срещу личността на А. М. е за довършено деяние. С присъдата Росен Ч. е признат за виновен по това обвинение, което обаче според АСНС е извършено при условията на опит. Отново липсва оправдателен диспозитив по отношение на обвинението за довършено деяние. Същевременно според обвинителния акт вменените на подсъдимия обвинения за вторични престъпления спрямо двете свидетелки са извършени в изпълнение на решение на организирана престъпна група с членове Ралица Л. и Пламен К., а признавайки подсъдимия за невиновен по квалифициращото обстоятелство по чл.159г от НК, съдът е посочил като членове на ОПГ Диана П. и Пламен К., като по този начин се е произнесъл по обвинение, каквото не е било повдигнато.
При новото разглеждане от АСНС констатираните нарушения следва да бъдат отстранени, като в мотивите на съдебния акт се изложат ясни, последователни и безпротиворечиви съображения по фактите и по приложимото право, указват върховните съдии.