С Решение № 58/20.09.2022 г. по наказателно дело № 179/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата на Окръжен съд – Велико Търново по в.н.о.х.д. № 357/2021 г.
Делото е образувано по касационен протест срещу въззивната присъда, с която е отменена частично първоинстанционната присъда на Районен съд – Велико Търново и Димитър Върбанов – работил като репортер в предаването „Господари на ефира“, е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за лъжесвидетелстване.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 26.09.2018 г. в гр. Велико Търново като свидетел по досъдебно производство пред старши разследващ полицай устно съзнателно потвърдил неистина (престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК), а именно, че бил издърпан до вратата на склад на едноличен търговец в гр. Велико Търново, блъснат и изхвърлен от склада, вследствие на което паднал на циментовата настилка и си ударил ръка, крак и главата, имал рана от охлузване с кръвотечение на ръката, а вследствие на удара на главата в земята е получил световъртеж и частична загуба на съзнание. Наложено му е наказание „лишаване за свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години.
В протеста се изтъкват доводи за съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствените средства, довело до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Тричленният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. Според върховните съдии, за да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е достигнал до различни от приетите от първата инстанция фактически заключения, довели до извод за несъставомерност на инкриминираното деяние, тъй като съобщеното от подсъдимия Върбанов пред разследващия орган на досъдебното производство е истина. В мотивите се казва, че правилно и законосъобразно въззивният съд след извършен цялостен, пълен и обективен анализ на събрания доказателствения материал е достигнал до извод за несъставомерност на деянието от обективна страна, тъй като безспорно е установено, че подсъдимият по време на разпита му като свидетел пред разследващия орган е описал обстановката така, както той лично, субективно я е възприел и е съобщил това, което той е усещал като болки към момента на разпита, т. е. посоченото от него е истина. „За да е налице реализиран състав по чл. 290, ал. 1 от НК е необходимо деецът в качеството си на свидетел устно или писмено съзнателно да е потвърдил неистина или да е затаил истина пред съд или друг надлежен орган на властта, каквото в случая подсъдимият не е извършил“, подчертават върховните съдии.