В страницата в интернет на Върховния касационен съд (ВКС) – рубрика „За съда“, „Анализи и доклади“, са публикувани Годишният доклад за дейността на ВКС през 2018 г., приет от Пленума на съда на 16.04.2019 г., и Докладът за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г. , внесен във Висшия съдебен съвет (ВСС) на 25.04.2019 г.
В Годишния доклад за дейността на Върховния касационен съд през 2018 г. се отбелязва плавно, но недостатъчно намаляване на делата за разглеждане от върховните съдии.
Към 1 януари 2018 г. несвършените дела, останали за разглеждане и решаване през годината, са 4024 бр. (при 4260 бр. през 2017 г. и 3952 бр. през 2016 г.). Постъпилите дела през 2018 г. са 9483 бр. (през 2017 г. те са 9758 бр., а през 2016 г. са 10 135 бр.), т. е. общият брой на делата за разглеждане през изминалата година е 13 507 бр. (при 14 018 бр. през 2017 г. и 14 087 бр. през 2016 г.). „Дори при това намаление в сравнение с предишната година на делата за разглеждане от ВКС, количеството им продължава да е извън стандартите за нормална натовареност на най-висшата съдебна инстанция на фона на ангажимента на върховните съдии да изпълняват същевременно другото си изключително важно конституционно задължение – уеднаквяването на съдебната практика“, пише председателят на ВКС.
През 2018 г. съдиите от ВКС са решили общо 9145 бр. дела, като през 2017 г. те са 9802 бр., а през 2016 г. са 9902 бр.
Останалите несвършени към 31 декември 2018 г. дела са 4181 бр. (при 4024 бр. през 2017 г. и 4276 бр. през 2016 г.), т. е. в края на периода несвършените дела са повече от тези към 1 януари 2018 г. (4024 бр.).
В доклада се казва: „Посочените данни водят до извода, че и през 2019 г. трябва да продължат усилията, насочени към по-бързо решаване на делата. Само по този начин ще можем да отбележим трайно и реално изпълнение на изискването на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи за разглеждане на делата в разумен срок.“ Предприетите в това отношение през 2018 г. мерки са продължение на въведеното през 2015 г. от ръководството на съда постоянно наблюдение върху забавените актове. Посоченият непопулярен, но ефективен подход, е отбелязан изрично в изключително обективния и позитивен доклад на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), изготвен след извършената през 2018 г. първа комплексна планова проверка и тематична проверка за дейността на Наказателната колегия на ВКС за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2017 г. При публичното представяне на акта за резултатите от извършената проверка от ИВСС се отбелязва: „С оглед спазване принципа на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, председателят на ВКС е издавал заповеди, с които е задължавал заместник-председателите на ВКС и председателите на колегии в определен срок да представят писмен доклад за необявените съдебни актове по делата и за причините, довели до забавеното им изготвяне и е определял срок, в който съдиите да изготвят съдебните актове. От статистическите данни се установява, че предприетите мерки от председателя и заместник-председателя и ръководител на Наказателната колегия са се оказали ефективни и са постигнали необходимия резултат. С оглед направените констатации ИВСС е отправил препоръка председателят на ВКС и председателят на Наказателната колегия да продължат предприетите мерки за контрол по спазването на сроковете за изготвяне на съдебните актове по чл. 354, ал. 4 НПК до преодоляване на забавянията.“ Другите изводи на ИВСС също са позитивни и са цитирани в Годишния доклад за дейността на ВКС през 2018 г.
През изминалата година комплексна планова проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет е стартирала и за дейността на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, като предстои да бъдат обявени резултатите.
Въпреки прекомерната натовареност през 2018 г. ВКС продължава да изпълнява конституционно си правомощие да уеднаквява съдебната практика. Председателят на ВКС подчертава: „Това е трайна тенденция, наблюдавана в работата на съда през последните няколко години и е важно да се отбележи, че върховните съдии отделят изключително много време и енергия, за да изпълняват професионално, компетентно и с нужната задълбоченост този свой ангажимент.“
Във ВКС през 2018 г. са образувани общо 7 тълкувателни дела (при 24 бр. през 2017 г.) – 1 пред Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК), 1 пред Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК), 2 пред Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) и 3 пред Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК).
През 2018 г. във ВКС са приети общо 16 тълкувателни решения/определения (при 13 бр. през 2017 г.) – 5 от ОСНК, 5 от ОСГК, 1 от ОСТК, 4 от ОСГТК и 1 от Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на ВКС. Постановено е и 1 тълкувателно постановление на Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.
През 2018 г. ВКС е отправил две искания до Конституционния съд (КС). В началото на 2018 г. ВКС сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 230, ал. 1 – ал. 6 от Закона за съдебната власт – норми, регламентиращи отстраняването от длъжност на магистрати. С решение от 21.02.2019 г. КС обявява за противоконституционни чл. 230, ал. 1 и ал. 2 в частта „извън случаите по ал. 1“ от Закона за съдебната власт и отхвърля искането на ВКС в останалата част.
През 2018 г. в КС е внесено искане от Търговската колегия на ВКС за обявяване противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22/2018 г.) в частта, с която се придава обратно действие на чл. 59, ал. 5 и 6 от Закона за банковата несъстоятелност, като противоречащ на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 от Конституцията.
Председателят на ВКС отбелязва и изпълнението на мерки от Плана за действие за изпълнение на препоръките от Доклада на Европейската комисия от 25.01.2017 г. в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, предвиждащи ежемесечно публикуване в страницата на ВКС в интернет на предстоящите за разглеждане дела, свързани с корупционни престъпления и с организирана престъпност, както и постановените по тях решения.
Както се вижда от приложенията, през 2018 г. са постановени 52 решения от съдебни състави на ВКС по дела, свързани с корупционни престъпления, попадащи в Единния каталог на корупционните престъпления, по който се води статистика във ВКС. С 33 от решенията са потвърдени актовете на въззивната инстанция, с 8 – актовете на въззивната инстанция са отменени и делата са върнати за ново разглеждане, с 1 – актът е отменен и подсъдимият е оправдан, със 7 от решенията актовете на въззивната инстанция са изменени, с 2 – производството по дело е възобновено, а с 1 е отказано възобновяване на производството.
Постановените през 2018 г. решения от ВКС по дела, свързани с организирана престъпност, са 15. По 3 от делата са потвърдени въззивните решения, по 5 решението на въззивния съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане, по 6 е изменено решението на въззивния съд, а 1 дело на първоинстанционен съд е възобновено.
Друга значима законово регламентирана дейност на ВКС, която е отбелязана в доклада, са извършените проверки на организацията и дейността на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС).
Съгласно заповед на председателя на ВКС на 09.05.2018 г. е извършена проверка на организацията и дейността на АСНС по повод на медийни атаки срещу съдебен състав по дело за разглеждане на мярка за неотклонение на чужденец, обвинен в престъпна схема за реекспорт на скъпи лекарства. Докладът на комисията е представен на 14.05.2018 г.
Комисия от ВКС е извършила проверка на организацията на дейността на АСНС по въззивни наказателни частни дела, образувани и разгледани по частни жалби, респективно частни протести, срещу определения на първоинстанционния съд, постановени по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК по искания за промяна на изпълняваните спрямо подсъдимите Десислава Иванчева и Биляна Петрова мерки за неотклонение, възложена със заповед на председателя на ВКС. Докладът с резултатите от проверката е представен на 10.12.2018 г.
В Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г. са анализирани основните въпроси и предизвикателства през изминалата година – законодателни промени, неравномерна натовареност на съдилищата, съдебни сгради, съдебната администрация.
Общо за съдилищата (включително ВКС) данните показват, че висящите в началото на 2018 г. дела – 109 772 бр., са повече от тези в началото на 2017 г., когато са 105 361 бр. Заради по-слабото постъпление на дела през годината обаче (565 011 бр. през 2018 г. при 590 787 бр. за 2017 г.) броят на делата за разглеждане от съдилищата през 2018 г. – 674 783 бр., е по-малък с 21 365 бр. в сравнение с 2017 г., когато тези дела са 696 148 бр.
Намалява и броят на свършените дела. Докато през 2017 г. всички съдилища (включително ВКС) са свършили 583 091 дела, през 2018 г. броят на тези дела е 553 549, т. е. с 29 542 дела по-малко.
Повече са останалите висящи в края на периода дела – през 2018 г. те са 121 053 бр., докато през 2017 г. са 112 865 бр.
Обобщените статистически данни за дейността на апелативните, окръжните, военните, специализираните наказателни и районните съдилища през 2018 г. показват леко намаление на броя на делата за разглеждане – с 3,06% спрямо 2017 г.
Общо за посочените съдилища се наблюдава намаление на броя на приключените дела – с 5,04% спрямо 2017 г. Делата, приключени през 2018 г. в 3-месечен срок, са с 5,82% по-малко от тези, приключени през 2017 г.
Общо в страната през 2018 г. от съдилищата – апелативни, окръжни и военни, са дадени 5403 разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС), а изготвените и получени веществени доказателствени средства (ВДС) са 1172 бр. За сравнение – през 2017 г. са дадени 4701 разрешения, а изготвените и получени ВДС са 1214 бр., през 2016 г. – 4888 дадени разрешения и 1146 бр. получени ВДС.
Данните за движението на делата за всички съдилища (без ВКС) през 2018 г. са:
висящи в началото на годината – 105 748 бр. (при 101 101 бр. през 2017 г.);
постъпили – 555 528 бр. (при 581 029 бр. през 2017 г.);
дела за разглеждане – 661 276 бр. (при 682 130 бр. през 2017 г.);
свършени дела – 544 404 бр. (при 573 289 през 2017 г.);
свършени в 3-месечен срок – 456 791 бр., т. е. 83,9% от всички (при 485 042 бр. или 84,61% през 2017 г.);
дела със съдебен акт по същество – 462 810 бр. (при 493 812 бр. през 2017 г.);
прекратени производства – 81 594 бр. (при 79 477 бр. през 2017 г.);
висящи дела в края на годината – 116 872 бр. (при 108 841 бр. през 2017 г.).
Общият брой дела за разглеждане от всички съдилища (без ВКС) през 2018 г. е намален с 20 854 бр. спрямо предходната година. Въпреки намалението в постъпленията на дела в съдилищата през 2018 г., натовареността на съдиите продължава да е висока и неравномерна.
В доклада пише: „Показателно е например, че броят на съдиите по щат в районните съдилища към областните центрове (включително в Софийския районен съд), които са значително по-натоварените, през 2018 г. е 660, т. е. налице е увеличение само с 1 щатна бройка (0,15%) спрямо 2017 г. В останалите районни съдилища броят на съдиите през отчетния период е 340, като се е увеличил спрямо 2017 г. с 4 щатни бройки (1,19%).“
Данните, на които се базират изводите за натовареността, продължават да показват значителна неравномерност на натоварването на съдилищата в страната както от едно и също ниво, така и между отделните инстанции. При средна натовареност от 9,31 дела за разглеждане месечно на един съдия за апелативните съдилища (през 2017 г. тя е 9,65), тази на Софийския апелативен съд е 13 дела (при 14,17 през 2017 г.), докато на Апелативния специализиран наказателен съд е 4,57 дела месечно (3,30 през 2017 г.), а на Военно-апелативния съд – 1,28 дела (1,24 през 2017 г.).
Още по-голям е диапазонът при сравнението на данните за отделните окръжни съдилища, от една страна, а от друга – тези за Специализирания наказателен съд (СНС) и за Софийския градски съд (СГС). При средна натовареност през 2018 г. на съдебните звена на това ниво на съдебната система от 13,79 дела за разглеждане месечно на един съдия (при 14,41 през 2017 г.), тази на СНС е 35,99 дела (при 32,71 през 2017 г.), на СГС е 25,39 дела (през 2017 г. е 30,97), а под 7 дела през 2018 г. за разглеждане месечно на един съдия е натовареността на окръжните съдилища в Търговище (5,22) и Кърджали (6,12).
В районните съдилища на страната състоянието на неравномерност на натоварването на съдиите е още по-забележимо. При средна натовареност от 55,38 дела за разглеждане месечно от един съдия в районните съдилища в областните центрове (при 57,60 през миналия отчетен период), натовареността на Софийския районен съд през 2018 г., която намалява в сравнение с предходната година, но това намаление е крайно недостатъчно, е 73,83 дела (при 79,39 през 2017 г.). Изключително висока е натовареността и в районните съдилища в Перник (65,80), Пловдив (57,08), Монтана (56,57) и Пазарджик (56,07), докато в Районен съд – Силистра е 29,87 дела месечно за разглеждане на един съдия (през 2017 г. – 32,31). Другите районни съдилища в областните центрове с натовареност под 40 дела са Велико Търново (35,48), Добрич (36,04), Габрово (38,85) и Смолян (38,90).
В районни съдилища извън областните центрове (при средна натовареност от 43,70 дела за разглеждане месечно) има съдилища с натовареност и под 20 дела – Ардино (12,38), докато при други натовареността е над 70 дела месечно – РС – Лом (88,15), РС – Нова Загора (79,14), РС – Пещера (70,30). Месечно един съдия в РС – Ихтиман разглежда 69,31 дела, а в РС – Велинград – 67,08 дела. Изводът от статистическите данни за поредна година е, че малка част от съдилищата са изключително натоварени, което неминуемо води до бавно правосъдие, предизвикващо недоверие към ефективността на съдебната система, докато друга част от съдилищата са твърде слабо или недостатъчно натоварени.