С Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 29.11.2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2015 г., Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
След като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 от СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г.
Тълкувателното дело е образувано поради наличието в съдебната практика на ВКС на две становища по въпроса дали е допустимо, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество.
Върховните съдии приемат за правилно становището, според което, когато в утвърденото от бракоразводния съд споразумение не е изразена воля за квотите на бившите съпрузи, а е посочено, че придобитият по време на брака имот остава съсобствен между тях, споразумението не възпрепятства възможността в следващ исков процес да бъде разгледан въпросът за различните (неравни) дялове в съсобствеността. Такова споразумение има силата на закон по въпроса, че придобитият по време на брака имот остава в обикновена съсобственост след развода. То не изключва възможността в следващия исков процес да се установи действителният обем на правата на бившите съпрузи според техните намерения, включително по-големият дял на единия съпруг поради частична трансформация на лично имущество.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че при действието на СК от 1985 г. (отм.) споразумението, което съпрузите представят пред бракоразводния съд, е с договорен характер. Разнородният характер на въпросите, които задължително съпрузите следва да уредят в брачния процес, предопределя различната правна природа на отделните негови части. В частта относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата споразумението, поради естеството на отношенията, които регулира, не може да има характер на спогодба по чл. 365 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), но в частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода. Върховните съдии пишат в мотивите си: „В рамките на свободата на договаряне (чл. 9 от ЗЗД) съпрузите имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяване на брака поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена общност вещи и права върху вещи… Със споразумението те могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях, вложените лични средства в придобиването им, както и други обстоятелства“. Според ОСГК в тези случаи, доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за развод. В тълкувателното решение се посочва, че същите правни последици поражда и утвърденото от брачния съд споразумение при действието на Семейния кодекс от 2009 г.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че изразяването в споразумението на волята от страна на съпрузите за това какви са квотите им в съсобствеността изключва в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти. Според ОСГК обаче, когато квотите на бившите съпрузи не са посочени, споразумението не възпрепятства възможността в следващ исков процес да бъде разгледан въпросът за различните (неравни) дялове в съсобствеността. Такова споразумение не потвърждава, нито отрича презумпциите от чл. 27 от СК от 1985 г. (отм.), а сега чл. 28 от СК от 2009 г. (нормата гласи, че при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни). Те са в сила за всеки договор с вещно-прехвърлителен ефект, но както за договора, така и за споразумението законодателят допуска да бъдат оборени. В следващия исков процес презумпциите от чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), съответно по чл. 28 СК от 2009 г., могат да бъдат оборени с доказателства за личен произход на средствата, вложени при придобиването на имота и за намерението на съпрузите при определяне обема на техните права в споразумението.
По делото е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.