С Решение № 280/09.05.2024 г. по наказателно дело № 1145/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя присъдата от 01.03.2023 г. на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 1079/2022 г. в частта, в която Емил Драгомиров е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец октомври 2010 г. и на 04.11.2010 г. е предложил подкуп – дар (парични суми), на Михаил В. – полицейски орган, за да извърши действие по служба, поради което и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК го оправдава за посочената форма на изпълнителното деяние и за връзката на чл. 304а с чл. 304, ал. 1 НК и с чл. 26, ал. 1 НК. Оставя в сила присъдата в останалата част. Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия срещу въззивната присъда, с която е отменена изцяло оправдателната присъда по н.о.х.д. № 2654/2019 г. на Софийския градски съд, като вместо нея е постановена нова присъда, с която Емил Драгомиров е признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за 1 година, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, и „глоба“ в размер на 2000 лева.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че в периода от неустановена дата в началото на месец октомври 2010 г. до 17.11.2010 г. при условията на продължавано престъпление с три деяния общо два пъти предложил и един път дал подкуп – дар (500 щатски долара), на полицейски орган – Михаил В. (началник на сектор „Информационни технологии“ към отдел „Координация и информационно-аналитична дейност“ при ГДБОП), за да извърши действие по служба (при предлагане на подкупа) – да провери класифицирана информация по отношение на водени оперативни дела и лица по линия на „фалшиви пари“ и „фалшификация на кредитни карти“, и да наруши служебните си задължения (при даване на подкупа), като му предостави класифицирана информация, копирана на флашпамет от компютъра на служител от сектор „Фалшификации“ при ГДБОП, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за частично основателни.
Според върховните съдии е неоснователно възражението за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непълен и превратен анализ от апелативния съд на събраните по делото доказателства, поради което съдът достигнал до погрешния извод, че подсъдимият е знаел заеманата от свидетеля Михаил В. длъжност в системата на МВР, ГДБОП. Въззивният съд е спазил стриктно процесуалните правила за оценка на доказателствата и е изградил законосъобразно вътрешното си убеждение по фактите, включително и по оспорвания от защитата факт, че подсъдимият е знаел заеманата от Михаил В. длъжност. Контролираната инстанция приема за доказан този факт въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като този факт е изведен при логически верен анализ на доказателствата – поотделно и при съпоставката им, при липса на превратно или изопачено тълкуване.
Касационният състав приема за неоснователно и възражението за неправилно приложение на закона, аргументирано с довода, че Михаил В. не бил полицейски орган по смисъла на чл. 304а НК. Въз основа на съдържащия се в мотивите към решението анализ на приложимото право върховните съдии приемат за основателен извода на въззивния съд за наличие на квалифициращия признак на чл. 304а НК, като сочат, че към м. октомври – м. ноември 2010 г. Михаил В. е заемал фактически длъжността „началник на сектор“ към отдел при ГДБОП – МВР, поради което и с оглед на приложимата към този период правна уредба, съдържаща се в чл. 53, ал. 2 от действалия към момента на деянието специален закон – Закон за МВР, е имал качеството на полицейски орган по смисъла на чл. 304а НК.
Тричленният състав на ВКС приема за основателно възражението на защитата на подсъдимия за това, че принципно са несъставомерни инкриминираните деяния на неустановена дата в началото на месец октомври 2010 и на 04.11.2010 г., защото чл. 304, ал. 1 от НК изисква конекситет между предложения от подсъдимия подкуп и исканото от свидетеля правомерно действие/бездействие по служба. И в двата случая според обвинението подсъдимият е искал от Михаил В. действие по служба. Фактите по делото, които въззивният съд надлежно е установил, сочат, че подсъдимият е искал от Михаил В. да наруши служебните си задължения, предоставяйки му непозволена класифицирана информация, но не и правомерно действие по служба. За разлика от пасивния подкуп по чл. 301, ал. 2 от НК при активния подкуп по чл. 304, ал. 2 от НК е криминализирано само даване на дар за извършено нарушение на службата, но не и за бъдещо служебно нарушение. Върховните съдии приемат за незаконосъобразна тезата, поддържана във въззивното решение, че чл. 304а НК предвижда самостоятелен състав на активен подкуп, при който е без значение дали от полицейския орган се иска правомерно или неправомерно поведение по служба, като подчертават, че в чл. 304а от НК е уреден квалифициран състав на активния подкуп по чл. 304 от НК, към който следва да се препраща.
В касационното решение е прието за неоснователно възражението на защитата на подсъдимия за липсата на обективен елемент от престъплението, доколкото свидетелят Михаил В. обективно не е нарушил служебните си задължения, предоставяйки класифицирана информация на подсъдимия под контрола на прокуратурата. За неоснователно е прието и възражението на защитата на подсъдимия за липса на субективна страна на престъплението по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 2 от НК. Върховните съдии сочат като важно в случая за наказателната отговорност на подсъдимия, че той е дал неследващ се дар на Михаил В., за да получи неправомерно класифицирана информация; че подсъдимият и свидетелят са имали съзнание, че в инкриминираната флашпамет се съдържа такава информация и обективно това е било така. Подсъдимият е съзнавал, че предоставя дар на Михаил В. в качеството му на полицейски орган, съзнавал е, че получава от свидетеля неправомерно класифицирана информация и че така последният нарушава служебните си задължения. Затова съдебният състав на ВКС е категоричен, че апелативният съд правилно е приложил материалния закон, приемайки, че с деянието, извършено на 17.11.2010 г., подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 2 от НК.
Според върховните съдии е неоснователен доводът за явна несправедливост на наказанието, тъй като е законосъобразна дейността на САС по определянето му – при превес на отегчаващите обстоятелства, като при отмерването на размерите на наказанията е взета предвид продължителността на периода от време – повече от 12 години, в който продължава наказателното производство, без подсъдимият да има принос за това. В решението на ВКС се уточнява, че на справедливостта на наказанието не се отразява и частичното оправдаване на подсъдимия по квалификацията по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК, доколкото в случая се касае за нарушение на материалния закон, допуснато от апелативния съд, което не се отразява на обществената опасност на извършеното от подсъдимия престъпление.