С Решение № 282/10.05.2024 г. по наказателно дело № 221/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 509/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС), като: намалява наложеното по отношение на Екатерина Кабакчиева наказание „лишаване от свобода“ на 3 години, като отлага изтърпяването с изпитателен срок от 5 години; намалява наложеното по отношение на Илиян Илиев наказание „лишаване от свобода“ на 4 години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно.
Делото е образувано по жалби на Явор Георгиев, Екатерина Кабакчиева и Илиян Илиев.
С присъда на Софийския градски съд Явор Георгиев е признат за виновен за държане на оръжия и боеприпаси без разрешение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за 2 г., отложено за 4 години. Георгиев, Кабакчиева и Илиев са признати за виновни в това, че на 27.01.2017 г. в гр. София Георгиев като извършител и длъжностно лице (охранител инкасо), а Кабакчиева и Илиев като помагачи в особено тежък случай присвоили сума в особено големи размери – 360 000 лева. На Георгиев са наложени наказанията „лишаване от свобода“ за 13 г. и „конфискация“ на ½ от имуществото, лишен е и от упражняване на права. Определено му е общо наказание „лишаване от свобода“ за 13 г. и конфискация на ½ от имуществото, присъединени са наказанията за лишаване от права. На всеки от помагачите е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 10 г., като на Кабакчиева е наложено и наказанието „конфискация“ на ½ от имуществото. Лишени са от упражняване на права. С решението на САС присъдата е изменена. Прието е, че не е налице особено тежък случай и деянието е преквалифицирано. Наказанията на Георгиев са намалени на по 7 г. „лишаване от свобода“ и „лишаване от права“. Наказанията на Кабакчиева са намалени на по 4 г. „лишаване от свобода“ и „лишаване от права“, а наказанието „конфискация“ е отменено. Наказанията на Илиев са намалени на по 5 г. „лишаване от свобода“ и „лишаване от права“.
Върховните съдии констатират, че не е налице твърдяното противоречие в мотивите на въззивното решение относно естеството на извършената от Кабакчиева съучастническа дейност. Според обвинителния акт съучастието ѝ е осъществено под формата на помагачество и е извършено посредством транспортирането на Илиев до и от мястото, на което е реализиран инсценираният грабеж, с личния ѝ автомобил, както и в последващо съдействие за укриване на присвоените средства, които е оставила в дома на свидетелката Ивона Д. Част от тези действия, а именно откарването на Илиев до мястото на инсцениране на грабежа и предаването на процесната сума на Ивона Д., са приети за осъществени в мотивите на първия съд, който обаче в нито един момент не е посочвал, че превозът е направен с конкретен автомобил. Тези констатации са залегнали и във въззивното решение. Апелативният съд ясно е посочил, че неустановяване на конкретния автомобил, с който Илиев е превозен, не променя факта на неговото придвижване до там със съдействащото поведение на Кабакчиева.
Според ВКС касаторите неоснователно изразяват недоволство от апелативния съд, който е основал осъдителните си изводи върху приобщените от досъдебното производство показания на Ивона Д. Отречените показания са запазили доказателствената си стойност и за съда е възникнало задължение да разкрие причините за противоречията и след внимателна преценка да установи кои от доказателствените източници са истинни. По този законосъобразен начин е процедирал САС, който изрично е обсъдил различията в разказаното от Ивона Д. в двете фази на процеса и след преценката им е гласувал вяра на приобщените от досъдебното производство свидетелски показания, дадени пред разследващ полицай. Този извод надлежно е мотивиран с обстоятелството, че отречените показания са с информативен характер и са кореспондирали с други доказателствени данни – с намирането на значителна парична сума в дома на Ивона Д.; с откриване на биологичен материал на Кабакчиева по дръжките на сака, с който Ивона Д. е твърдяла последната да е донесла парите при нея; с бележката, написана от Илиев преди задържането му, в която собственоръчно е описал, че с другите двама подсъдими е извършил престъплението; със заключението на видеотехническата експертиза. Върховните съдии не приемат твърдението, че протоколът, в който са обективирани показанията, е негодно доказателствено средство, тъй като в този разпит свидетелката е уличила себе си в престъпление, превърнала се е в заподозряна, с оглед на което е трябвало разпитът ѝ да бъде прекъснат, а тя е следвало да бъде уведомена за правото си да запази мълчание. Имайки предвид приложното поле на Директива 2013/48/ЕС, защитаваща правото на достъп до адвокат на заподозрени и обвиняеми лица, но най-вече факта, че уличаващите самата нея показания на Ивона Д. не са използвани по никакъв начин срещу нея, касационният съд приема, че протоколът за разпит от 06.07.2017 г. правилно не е бил изключван от годната доказателствена маса от решаващите инстанции.
Неоснователни са доводите за обективна несъставомерност на деянието на Явор Георгиев поради липсата на елемента „длъжностно лице“ при подсъдимия. В мотивите на ВКС се пояснява, че той е имал длъжностно качество по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, тъй като е извършвал работа, свързана с пазене на чуждо имущество в „Г4С Секюрити Сълюшънс“ ЕООД. Тази констатация има фактическа основа в трудовия договор, с който е назначен на длъжност „охрана инкасо“. Според длъжностната му характеристика със специална бронирана кола той е следвало да извършва превоз и охрана на пари и ценни пратки, които е трябвало да охранява от момента на получаването им до момента на предаването им и за които е носил материална отговорност.
Относно твърденията за явна несправедливост на наложените наказания върховните съдии отбелязват, че при индивидуализацията на наказанията САС е съобразил редица обстоятелства от значение за вида и размера им. Като смекчаващи правилно са отчетени необремененото съдебно минало на подсъдимите, това, че по-голямата част от инкриминираната сума (244 000 лв.) е върната още на досъдебното производство, както и формата на съучастие при подсъдимите Илиев и Кабакчиева. В тази група следва да се прибави и доброто процесуално поведение на подсъдимите, трудовата им заетост и изминалото време от датата на деянието. На плоскостта на отегчаващите обстоятелства въззивният съд правилно е преценявал високата стойност на отнетите чрез длъжностното присвояване пари, надхвърляща многократно големите размери, спецификите на осъществената от подсъдимите престъпна деятелност, а по отношение на Георгиев активната роля при планиране на престъплението и това, че е използвал интимните си отношения с Ивона Д., като я е накарал да укрие в дома си присвоеното. В тази група по отношение на същия подсъдим се включва и немалкото количество държани оръжия и боеприпаси, както и цялостното му поведение, което разкрива сериозно незачитане на правовия ред и завишена степен на лична обществена опасност. Върховните съдии са категорични, че определените на Георгиев наказания са справедливи и няма основания за тяхното намаляване.
Касационният съд приема, че подценено от въззивния съд е останало обстоятелството, че Кабакчиева и Илиев са били само помагачи на основния извършител. Очевидно е, от друга страна, особено що се отнася до Кабакчиева, която години наред е живяла на семейни начала с прекия извършител, че тя е била склонена от последния да извърши присвояването. Това обстоятелство, а за Кабакчиева и фактът, че е майка на дете под една годинка, за което, предвид заболяването на съпруга ѝ, единствено може да полага пълноценни грижи, налага ревизия на наложеното на двамата помагачи наказание „лишаване от свобода“, което заради явната му несправедливост следва да бъде снижено с 1 година и в окончателния му вид да възлезе на 3 г. за Кабакчиева и на 4 г. за Илиев. Предвид данните за личността на Кабакчиева, за която случилото се очевидно представлява изолиран факт в живота ѝ, и с оглед относително ниската ѝ степен на участие при осъществяване на престъпното деяние, обемът на използваната спрямо нея наказателна принуда не налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно, посочват върховните съдии в мотивите си.