С Решение № 216/28.05.2020 г. по наказателно дело № 1020/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 884/2018 г. Решението не подлежи на обжалване.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Любомир Димитров и на защитника му срещу решението на САС, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 3553/2015 г. на Софийския градски съд. С нея подсъдимият е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 115 от НК (умишлено умъртвяване на Юлиян Лефтеров на 08.01.2009 г.), за което е осъден на 18 години „лишаване от свобода“, и по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 2, вр. с чл. 115 от НК (убийството на Иван Пайнавелов, осъществено на 12.04.2009 г. от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния член, за което не е постановена присъда), като му е наложено наказание „доживотен затвор“. На подсъдимия е наложено да изтърпи най-тежкото от наказанията – „доживотен затвор“. Определен е специален режим. Осъден е да заплати на двамата гражданските ищци и частни обвинители, конституирани по делото, сумата от по 150 000 лева за всеки.
Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни. Оплакването за предубеденост на член от състава на въззивния съд, разгледал и решил делото по същество, жалбоподателят свързва с участие на съдия, който на досъдебното производство се е произнесъл по мярката за неотклонение на друг обвиняем, като в мотивите на определението било записано, че доказателствата сочат подсъдимия Димитров като извършител. В решението на ВКС се казва, че проверката не оправдава опасението на подсъдимия. В мотивите на определението липсват съображения на съда и изводи за авторството на подсъдимия или негово виновно поведение. Върховният касационен съд, като не открива каквито и да било белези за предубеждение, намира за неоснователно оплакването за нарушение на правото на безпристрастен съд като гаранция за справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и решение, постановено от незаконен състав.
Върховните съдии посочват, че САС законосъобразно се е произнесъл в пределите на обвинението, изследвайки самостоятелно инкриминираното поведение на подсъдимия. При установяване на правно значимите факти не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да гарантират правилно формиране на вътрешното съдийско убеждение.
В решението на ВКС пише още, че в пределите на фактическите положения, приети за установени, са изведени съставомерните признаци на престъплението в обективно и субективно отношение. Правните изводи са надлежно мотивирани и законосъобразни. Материалният закон не е бил нарушен, а е приложен правилно.
Софийският апелативен съд се е съгласил с обстоятелствата, взети предвид от първоинстанционния съд при индивидуализация на наказанието на подсъдимия за престъплението по чл. 115 от НК, добавяйки към категорията на отегчаващите и проявата на упоритост от страна на подсъдимия Димитров при преследване на престъпния резултат – смъртта на пострадалия Лефтеров. „Съвкупността от отчетените обстоятелства и тяхната относителна тежест не разкриват очевидно несъответствие с определеното по размер наказание от 18 години „лишаване от свобода“ за това престъпление“, категорични са върховните съдии. Според тях, предвид установените по делото факти, очертаващи конкретния механизъм на посегателство срещу живота на пострадалия Пайнавелов (хладнокръвно произведен изстрел директно в лявото слепоочие), изборът на отдалечено място и високото ниво на проявление на квалифициращото обстоятелство с оглед краткия период от три месеца, отделящ деянието от предходно извършеното убийство на пострадалия Лефтеров, съдът е мотивирал законосъобразния извод, че извършеното престъпление съдържа белези на изключително тежко по смисъла, който последователно е изяснен в практиката на Върховния съд.
В решението на ВКС се казва: „Посочените обстоятелства безусловно характеризират негативно и личността на дееца, очертана също от данните за предходните му осъждания и последователно предприетите действия, непосредствено след деянието за изкопаване на дупка и заравяне на трупа в нея. Те, наред с подбудите на подсъдимия за извършване на престъплението, са послужили като основание за извода, че целите по чл. 36 от НК не могат да бъдат ефективно постигнати с по-леко по вид наказание. Върховният касационен съд намира, че не е изправен пред явна несправедливост на наказанието, която да обуславя намеса по касационен ред.“