С Решение № 60163/18.04.2023 г. по наказателно дело № 652/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 16.04.2021 г. по в.н.о.х.д. № 260/2020 г. на Апелативен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване и протест.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложените наказания.
Делото е образувано по касационни жалби на Димитър Михнев и Радослав Петков срещу решението на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд – Шумен. С нея подсъдимите като първи и втори локомотивни машинисти са признати за виновни в извършването при условията на независимо съпричиняване на пътнотранспортно престъпление при управление на подвижен железопътен състав с причинена смърт на 7 лица и телесни повреди на 14 лица, като случаят е особено тежък. На Димитър Михнев е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години, а на Радослав Петков – „лишаване от свобода“ за срок от 10 години. Лишени са и от право да упражняват професията „машинист – локомотивен, влакова работа“ – Димитър Михнев за 17 години, а Радослав Петков – за 12 години.
Съдебният състав на ВКС приема за неоснователни възраженията за липса на мотиви. Въззивният съд е анализирал доказателствената съвкупност, извел е фактически констатации, въз основа на които е направили съответните правни изводи, отговорил е на доводите на страните.
Не се констатират и нарушения на процесуалните изисквания. Съдът не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства. Относно доводите за опороченост на протокола за оглед тричленният състав на ВКС посочва, че ситуацията на гара Хитрино след дерайлирането на част от влаковата композиция, след изтичането на газ пропилен от едната цистерна, последвалите взривове, както и пожарите, е била изключително усложнена, нетипична по мащаб, по последици, както и по необходимостта от предотвратяване на евентуално изтичане на газ от останалите цистерни, както и за запазване живота и здравето на хората. Върховните съдии отбелязват, че стрелка № 5 (по отношение на която са най-спорните моменти по делото) се е намирала в район от местопроизшествието, изискващ пълно обезопасяване, за да се извършат съответните следствени действия. „Неоснователно е твърдението, че въззивният съд не е отговорил на доводите за опороченост на протокола за оглед, липсата на описание в него на стрелка № 5 и извеждането на изводи по „неясните“ за съда, страните и вещите лица снимки на тази стрелка. Освен че въззивният съд е отговорил на тези възражения, правилно е съобразил, че огледът на местопроизшествието е проведен два дни след инцидента, като по причините, посочени по-горе, мястото на произшествието не е запазено в първоначалното състояние, но това не води автоматично до опорочаване на извършеното следствено действие. Спорните констатации от протокола за оглед са тези, касаещи стрелка № 5. Данни по делото за механично въздействие върху тази стрелка след произшествието, които да са довели до промени в състоянието ѝ, в което е била непосредствено след дерайлирането на влака и падането на стълбове от контактната мрежа, не са събрани“, се казва в мотивите.
Върховните съдии пишат, че са изследвани въпросите за състоянието на железния път преди и след произшествието, както и дали е налице причинна връзка между състоянието на пътя и транспортното произшествие. Изводите на съда, че недоброто поддържане на железния път и наличието на някои отклонения в техническото му състояние не са в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, са изведени от събраните данни чрез гласните и писмени доказателствени източници, проверени с назначените експертизи. Контролираният съд е приел, че събраните доказателства, преценени комплексно и във взаимната им връзка, установяват, че стрелка № 5 е била заключена.
Неоснователни са твърденията, че съдът не е отговорил на възраженията за неустановеност на безопасната скорост на движение. Правилата за движение на железопътния транспорт са уредени в Закона за железопътния транспорт и Наредба № 58 от 2006 г. за правилата на техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията на железопътния транспорт, които предвиждат максимално допустими скорости на движение. В случая влаковата композиция се е движела в междугарието от гара Плиска до гара Хитрино с разрешената скорост от 70 км/ч. Последвало е увеличение на скоростта вместо намаляване, което се е налагало от сигналите на входния и предупредителния светофор за влизане на влака в трети приемо-отправен коловоз със спиране и със скорост до 40 км/ч. Влакът е преминал през стрелка № 1 със скорост от 81 км/ч., а след това през стрелка № 5 със 78 км/ч., което е много над максимално допустимата скорост, категорични са върховите съдии. В решението им се казва още: „Необходимо е да се поясни, че ограничението в скоростта от 40 км/ч. не е свързано с конкретното състояние на железния път, а е с оглед влизането на влаковата композиция в отклонителен коловоз. Експертите, изготвили допълнителната комплексна специализирана техническа експертиза относно състоянието на стрелки № 1 и № 5 на гара Хитрино, са категорични в изводите си, че влакът би преминал, без да дерайлира, независимо от недоброто състояние на пътя, ако се е движел със скорост от 40 км/ч.“.
Върховните съдии не приемат твърденията, че неспазването на изискванията за безопасност е в причинна връзка с настъпилия инцидент. Според разписанието влак 90570 е следвало да бъде приет на гара Хитрино на коловоз № 2 без предвиден престой. Във връзка с извършван планов ремонт на участъци от железопътната инфраструктура разписанието на влака е било променено, като той е следвало да изчака 5 минути за среща с пътнически влак, поради което е следвало да бъде приет на трети отклонителен коловоз. За тези обстоятелства превозвачът е бил уведомен, но не и двамата подсъдими. „Макар машинистите да не са били уведомени за промяната в разписанието, те са били длъжни да следят скоростта и управляват влака с разрешената за съответния участък от железопътното трасе скорост, да спазват обозначенията на знаците и сигналите на светофорите. Промяната в движението и по-точно обстоятелствата относно скоростта и коловоза, на който трябва да бъде приет влакът, са била обозначени и със съответната сигнализация по трасето“, се казва в решението на ВКС.
По повод на оплакванията за неправилно приложение на материалния закон върховните съдии посочват, че двамата подсъдими са притежавали необходимите професионални знания, умения и правоспособност да осъществяват дейността на локомотивни машинисти, при това с дългогодишен стаж. „Влаковата композиция е навлязла в населено място с висока скорост, която освен неразрешена за пътния участък, е надвишавала дори разрешената за движение в междугарието, поради което поведението им е било предпоставка за настъпването на изключително тежки последици. Ето защо изводите на контролирания съд относно установеността на квалифициращия признак „особено тежък случай“, са правилни според съдебния състав на ВКС.
Тричленният състав на ВКС не приема твърденията в жалбите за явна несправедливост на наложените наказания. Индивидуализиращите обстоятелства са правилно установени с изключение на приетата проява на престъпна упоритост от подсъдимите, което не само не може да бъде ценено като отегчаващо обстоятелство, но и изобщо да бъде предмет на коментар, доколкото става въпрос за непредпазливо престъпление. За разлика от контролирания съд върховните съдии намират за смекчаващо вината обстоятелство фактът, че машинистите не са били уведомени за промяната в движението на влака. Тези обстоятелства не сочат на необходимост от намеса на касационната инстанция в насока смекчаване на наказанията, тъй като не водят до промяна на изводите на съда за съотношението и тежестта на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства.