С Решение № 42/02.09.2022 г. по наказателно дело № 9/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя въззивното решение по в.н.о.х.д. № 234/2020 г. на Апелативен съд – Варна (АС – Варна) в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди срещу подсъдимите Георги Г. и Пламен Н. в полза на гражданските ищци Анастасия С. и Райчо С., като го увеличава от по 100 000 лв. на по 150 000 лв. за всеки един от тях. Отменя решението в частта, с която е потвърдена присъдата на окръжния съд относно оправдаването на подсъдимите Виолета Д. и Валентин П. по обвинението по чл. 123, ал. 3 от НК и с която са отхвърлени предявените срещу тях граждански искове. Съдебният състав на ВКС връща делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Оставя в сила решението в останалата наказателна част по отношение на подсъдимите Георги Г. и Пламен Н. и в наказателната и гражданска част за подсъдимите Валентин Т. и Мехнур М. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по протест и жалби на подсъдимите Пламен Н. и Георги Г., както и на частните обвинители и граждански ищци. Касационното производство е второ поред. С първоинстанционната присъда Пламен Н. е признат за виновен в това, че като координатор по здравословни и безопасни условия на труд, в условията на независимо съпричиняване с Георги Г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на четири лица, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 г. с 5 г. изпитателен срок. Георги Г. е признат за виновен за това, че като управител на „Дигинг“ ЕООД, при независимо съпричиняване с Пламен Н., причинил смъртта на повече от едно лице и е осъден на 3 г. „лишаване от свобода“. Осъдени са солидарно да заплатят на гражданските ищци обезщетения за причинени неимуществени вреди. Признати за невиновни и оправдани изцяло са останалите подсъдими.
С въззивната присъда частично е отменена първоинстанционната, като Валентин П. и Виолета Д. са признати за виновни в това, че поради немарливо изпълнение на строително надзорна дейност причинили смъртта на четири лица и са осъдени на 3 г. „лишаване от свобода“ с 3 г. изпитателен срок. Признат е за виновен и Мехнур М. за това, че поради немарливо изпълнение на дейността на технически ръководител причинил смъртта на четири лица, като е осъден на 1 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ с 3 г. изпитателен срок. За виновен е признат и Валентин Т. за това, че поради немарливо изпълнение на дейностите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд причинил смъртта на четири лица. Наложено му е наказание от 2 г. „лишаване от свобода“, отложено с 3 г. изпитателен срок. Присъдата е изменена в гражданско-осъдителната част, подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци по 100 000 лв. обезщетение. Потвърдена е присъдата в частта, с която е оправдан Йовко Р.
С решение по наказателно дело № 117/2020 г. на ВКС въззивната присъда е отменена в частта, с която Валентин П., Виолета Д., Валентин Т. и Мехнур М. са осъдени по чл. 123, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, както и в частта, с която е изменена първоинстанционната присъда по отношение на Пламен Н. и Георги Г. Присъдата е отменена в гражданско-осъдителната ú част и е оставена в сила в потвърдителната ú част относно Йовко Р. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна. При новото разглеждане въззивният съд потвърждава първоинстанционната присъда по отношение на Валентин П., Виолета Д., Валентин Т., Мехнур М., Пламен Н. и Георги Г.
Тричленният състав на ВКС приема касационните жалби на подсъдимите Пламен Н. и Георги Г. за неоснователни.
Според върховните съдии касационният протест и касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци са частично основателни спрямо потвърждаването на присъдата на окръжния съд относно оправдаването на подсъдимите Виолета Д. и Валентин П., респективно отхвърлянето на гражданските претенции спрямо тях, и относно увеличаването на уважените граждански искове.
По отношение на оправдаването на Виолета Д. и Валентин П. въззивният съд се е ограничил да посочи, че не е налице твърдяната от прокурора връзка между действията на четиримата подсъдими за причиняването на съставомерния резултат. Мотивирал е становището си с общия извод, че настъпването му се дължи само на действията на подсъдимите Пламен Н. и Георги Г., а останалите подсъдими лица нямат принос за смъртта на пострадалите, защото тя е настъпила от срутването на сградата, което е по причина на неправилното ръчно разрушаване на 8 април, поради което извършените от Валентин П. и Виолета Д. нарушения са ирелевантни спрямо обвинението и деянието за тях е несъставомерно. В съответствие с установените по делото факти, пряка причина за срутването на сградата, довела до смъртта на пострадалите работници, са от една страна, действията по ръчно рязане на носещи конструктивни елементи, извършени на 8 април 2015 г., и от друга – липсата на адекватна проектна документация за отделните етапи на процеса по разрушаване на хотел „Вероника“ до кота 0 и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при тяхната реализация. В решението на тричленния състав на ВКС се подчертава, че съгласно фактическите изводи на въззивния съд вторият фактор, допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, е от компетентността на подсъдимите Валентин П. и Виолета Д. като управител и експерт от дружеството „Инекс консулт“ ЕООД, което е имало договор с изпълнителя на строежа „Бултранспорт груп“ ЕООД. Според върховните съдии в тази част на обвинението АС – Варна е приел нови фактически положения, в разрез с установените от окръжния съд (за началото на строежа и ангажиментите на подсъдимите в тази дейност), при което е било необходимо да изложи надлежни мотиви по правната страна на обвинението за оправдаването на подсъдимите, в съответствие с приетите нови факти. Решението в тази му част е постановено при липса на надлежни мотиви, поради което са налице предпоставки за неговата отмяна и връщане на делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Въззивното решение следва да се измени в частта по отношение на гражданските ищци, предвид занижения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който не отговаря на критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, се казва в решението на ВКС. Според съдебния състав претърпените от гражданските ищци болки и страдания от загубата на 27-годишния им син, с когото са поддържали изключително близки отношения, а след смъртта му са осиновили и трите му деца, са изключително тежки, поради което за справедливото им възмездяване следва да се присъди обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях.