С Решение № 536/31.10.2024 г. по наказателно дело № 379/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 2/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, като намалява наказанието „лишаване от свобода“ на Стефан Герганов от 3 години и 4 месеца на 2 години и 8 месеца и отлага изпълнението за изпитателен срок от 5 години. Отменя приложението в изпитателния срок на Марио Герганов на пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите и на частните обвинители срещу решението на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда на Окръжен съд – Пловдив Марио Герганов е признат за виновен в това, че на 12.08.2021 г. в землището на гр. Калофер като неправоспособен водач нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Мария К. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено за 4 години. Стефан Герганов е признат за виновен в това, че предоставил моторното си превозно средство на лице, което не е правоспособен водач – на непълнолетния си син, и по непредпазливост причинил смъртта на Мария К. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено за срок от 4 години, лишен е от право да управлява моторно превозно средство за 2 години.
С въззивното решение е частично отменена присъдата по отношение на Стефан Герганов и е постановено ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за 3 години и 4 месеца, а наказанието на Марио Герганов е намалено в частта на срока, за който е отложено изпълнението – от 4 на 3 години. За този подсъдим в рамките на изпитателния срок е определена и пробационната мярка „периодични срещи с пробационен служител“.
Съдебният състав на ВКС приема, че касационните жалби на подсъдимите са частично основателни, а тази на частните обвинители е неоснователна. Според върховните съдии са неоснователни възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са основателни доводите за пристрастност на съдебния състав на въззивния съд поради обстоятелството, че повереникът на частните обвинители е била в миналото съдия в Апелативен съд – Пловдив. Касационната инстанция не приема за основателни и доводите на частните обвинители, насочени към оспорване на фактическите обстоятелства за причинния механизъм за смъртта на починалата, в частност за недопустимост на приетия от съда принос на починалата за настъпване на резултата. Неоснователно се твърди, че в обвинителния акт не били изложени факти за поведението на намиращата се в автомобила пътничка – на л. 3 от обвинителния акт е прието, че „като пътник, тя не поставила предпазния колан на седалката си“. Този факт е признат от подсъдимите в надлежно проведената процедура по съкратено съдебно следствие.
Върховните съдии намират за неоснователен довода на подсъдимите за нарушение на материалния закон по повод на приетото от въззивната инстанция, че и двамата са извършили инкриминираното им престъпление при утежнената форма на непредпазливост – самонадеяност.
Тричленният състав на ВКС се солидаризира с изводите на въззивната инстанция относно индивидуализацията на наказателната отговорност на Марио Герганов. Размерът на отмереното от окръжния съд и потвърдено от апелативния съд наказание „лишаване от свобода“ за 3 години, намалено на 2 години след задължителната редукция (заради съкратеното съдебно следствие), е справедлив и съобразен с относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Въззивната инстанция е съобразила правното значение на приноса на жертвата към настъпване на общественоопасния резултат, като е отчела, че и подсъдимият е имал реципрочното задължение да не предприема движение, докато пътникът не изпълни своето задължение за поставяне на колан. Според ВКС е основателно искането за отмяна на допълнително наложената пробационна мярка. Апелативният съд не е трябвало да прилага тази мярка, тъй като липсвало надлежно искане за това във въззивната жалба на частните обвинители, а срещу присъдата на първия съд не е подаден и протест. Поради липсата на изрично искане за съда не е съществувала процесуална възможност за служебно прилагане на мярката.
По възражението на Стефан Герганов за явна несправедливост на наложеното му наказание съдебният състав на ВКС се съгласява с доводите, че при индивидуализацията на наказанието му в съвкупността от отегчаващи обстоятелства е придадено необосновано голямо значение на данните за предходните нарушения на правилата за движение по пътищата. Многократното санкциониране на подсъдимия по административен ред действително представлява отегчаващо обстоятелство и правилно е отчетено от съдилищата като такова. Въззивният съд обаче не е отчел давността на извършените нарушения, нито е изследвал задълбочено относителната им тежест и значение за безопасността на движението. Макар формално многобройни, допуснатите от Стефан Герганов административни нарушения на правилата за движение по относителната си тежест и значение, а и с оглед дългия период от повече от 25 години, не могат да обосноват извод за значителната му опасност като участник в движението и да аргументират определяне на наказанието в завишения от апелативния съд размер от 5 години лишаване от свобода. Касационният състав намира, че обсъдените в мотивите смекчаващи обстоятелства преобладават над установените отегчаващи отговорността факти, поради което наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия следва да бъде намалено на 4 години, което след приложението на чл. 58а, ал. 1 НК да бъде отмерено в размер на 2 години и 8 месеца. Съдът приема, че следва да се приложи и институтът на условното осъждане, като се отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 5 години. В решението се казва: „Принудителното изолиране на подсъдимия от обществото и семейството му не е необходимо и обществено оправдано, съответно няма да допринесе за неговото поправяне. С определяне на максимален изпитателен срок от 5 години ще бъде постигнат необходимият баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието“.