С Решение № 42/08.04.2020 г. по наказателно дело № 47/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 06.12.2019 г. по в.н.о.х.д. № 435/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно.
Делото е образувано по жалба на защитника на подсъдимия срещу решението на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 651/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С нея подсъдимият Марин Рачев е признат за виновен за това, че за времето от 14.02.2005 г. до 05.04.2007 г. в гр. Пазарджик, в качеството си на едноличен търговец и при условията на продължавано престъпление е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 118 923,68 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. Изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 4 години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на държавата сумата от 115 106, 01 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Тричленният състав на ВКС намира касационната жалба за неоснователна. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Касационният състав не намира съдебните актове на инстанциите по същество да са постановени по обвинение, което да е прието и предявено за разглеждане в нарушение на чл. 287 от НПК (регламентиращ изменение на обвинението). Основание за този извод дава обстоятелството, че подсъдимият е предаден на съд, като с внесения обвинителен акт са му повдигнати две обвинения – по чл. 257, ал. 1 от НК, който е отменен и от 13.10.2006 г. не съществува в правния мир, за 15 деяния, осъществени в периода от 14.02.2005 г. до 13.10.2006 г., изразяващи се в избягване плащането на данъчни задължения по чл. 100 от ЗДДС (отм.) чрез потвърждаване на неистина в 15 бр. месечни справки декларации и по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК – избягване установяване и плащане на данъчни задължения, като е потвърдена неистина в годишната данъчна декларация за 2006 г. по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). Предвид новооткритото обстоятелство, че 15 бр. подадени месечни справки декларации по ЗДДС и 1 бр. годишна данъчна декларация по ЗОДФЛ са подписани от съпругата на подсъдимия, а не от самия Рачев, прокурорът е поискал да се изменят първоначалните две обвинения, които да се обединят в едно, а именно – за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, състоящо се от 16 деяния, като е увеличена и продължителността на инкриминирания период от 14.02.2005 г. до 05.04.2007 г. Искането на прокурора е допуснато изцяло. Според съдебния състав на ВКС така постигнатият краен резултат е правилен, тъй като е съобразен с изискванията на действащия процесуален закон. Затова съдебният състав на ВКС не споделя възражението, че първоинстанционният съд е бил предубеден по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК и е лишил подсъдимия от справедлив процес съобразно чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
При осъщественото изменение на обвинението съпругата на подсъдимия е записана с неточно собствено име, което отново по искане на прокурора е отстранено от съда. Касационният състав приема, че дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е от категорията на съществените, тъй като с посочване на точното собствено име на съпругата на Рачев по никакъв начин не е нарушено правото на защита на подсъдимия, още повече че първоинстанционният съд не „самоволно“, а по искане на прокурора е допуснал желаната корекция във вече измененото обвинение.
Според върховните съдии предявеният граждански иск за причинени имуществени вреди към момента на приемането му за съвместно разглеждане в наказателния процес не е бил погасен по давност.
Касационният състав намира, че предходните инстанции подробно са обсъдили във всичките им аспекти представените по делото заключения, като изрично са посочили кои от тях кредитират като обективни, компетентни и изготвени с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Внимателно са съпоставени показанията на всички свидетели, като апелативният съд се е солидаризирал със съображенията на първоинстанционния състав относно тяхната относимост към фактите, включени в предмета на доказване и тяхната оценка за достоверност.
Съдебният състав на ВКС приема, че мотивите на въззивното решение удовлетворят стандартите за посочване на възприетите факти и за анализ на доказателствената съвкупност.
Предходните инстанции правилно са подвели под нормата на чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК приетите за установени фактически обстоятелства. Правилно са възпрели, че подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Касационният състав намира, че материалният закон е приложен правилно от предходните инстанции.
Според върховните съдии наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, тъй като е съответно на тежестта на извършеното престъпление и проявата на по-голямо снизхождение не би била оправдана, тъй като не биха се постигнали целите на наказанието по чл. 36 от НК.