С Решение № 221/16.06.2023 г. по наказателно дело № 1023/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивната присъда от 30.05.2022 г. по в.н.о.х.д. № 451/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (закрит). Решението не може да се обжалва.
Делото е образувано по касационен протест и касационна жалба на гражданския ищец Община Родопи срещу въззивната присъда на АСНС.
С присъда на Специализирания наказателен съд Йордан Шишков е признат за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление на 29.10.2010 г. и на 17.01.2011 г. в гр. Пловдив в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община Родопи, не е положил достатъчно грижи за управлението на повереното му имущество и от това са последвали значителни щети за общината в размер на 459 654,57 лв. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за 1 г., отложено с изпитателен срок от 3 г., и „глоба“ от 1000 лева. Осъден е да заплати на Община Родопи сумата от 459 654,57 лв. – имуществени вреди от престъплението. С въззивната присъда е отменена изцяло първоинстанционната, като Йордан Шишков е признат за невиновен. Изцяло е отхвърлен предявеният срещу него граждански иск.
Съдебният състав на ВКС не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на постановената въззивна присъда. Всички относими към предмета на доказване материали са били предмет на задълбочено обсъждане, а тяхното съдържание – на вярна интерпретация.
Изводът на АСНС, че първата инстанция по недопустим начин се е отклонила от очертаните с обвинителния акт рамки на обвинението, е верен, като в този смисъл претенцията за допуснато нарушение на закона е лишена от основание. В диспозитива на обвинителния акт подсъдимият е бил привлечен да отговаря за това, че е сключил две спогодби, „без общинският съвет да бъде уведомен, че се изменят параметрите по договора – нов падеж и арбитраж ad hoc, и от това е последвала значителна щета за Община Родопи“. Видно от присъдата на специализирания съд, подсъдимият е бил признат за виновен в това, че „не е предотвратил включване в процесните две спогодби на клауза за дължима от страна на Община Родопи неустойка за всяко едно забавено плащане в размер на 0,2% от просрочените суми за всеки ден от забавата, но не повече от 10% от спогодбата, нефигурираща в първоначалните договори и анексите към тях и от това са последвали значителни щети за Община Родопи“. Доводът в протеста за липса на съществено изменение на обвинението, „тъй като дали щетата за Община Родопи е следствие на причината, приета от СНС, или е резултат от сключените две спогодби като цяло, ведно с всички клаузи в тях, е без съществено значение, тъй като и в двата случая щетата е налична, а и подсъдимият е присъствал на всички съдебни заседания, по време на които са били събирани доказателства за извършеното от него престъпление и е могъл да реализира правото си на защита по тях“, не се възприема от ВКС. Върховните съдии подчертават: 1. съгласно обвинителния акт прокурорът не е претендирал щетата за Община Родопи да е произтекла от сключването на самите спогодби, а от неуведомяването на общинския съвет за изменение на параметрите по договорите в сключените от подсъдимия две спогодби; 2. след като подсъдимият Шишков е бил осъден по непредявено обвинение, присъствието му в съдебното заседание и участието му при събирането на доказателства не гарантира ефективното упражняване на правото на защита, доколкото не е могъл да се брани срещу измененото едва с присъдата обвинение; 3. наличието на щета не е достатъчно обстоятелство, за да се приеме, че изменението на обвинението е несъществено, както твърди прокурорът, защото тя трябва да е пряка и непосредствена последица от поведението на подсъдимия такова, каквото е било описано в обвинителния акт.
В мотивите на касационния състав се отбелязва, че не недопустимото изменение на обвинението е основната причина за постановяването на въззивната оправдателна присъда, а основанията за оправдаване на подсъдимия по възведеното му с обвинителния акт престъпление съдът е свързал с обективна му и субективна несъставомерност. В решението на ВКС се напомня, че за да е налице престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК от обективна страна, поведението на дееца трябва да е резултирало в настъпването на значителна щети за предприятието, като е необходимо да бъде установена пряка причинно-следствена връзка между неговото поведение и реално настъпилите значителни вреди. В конкретния случай на подсъдимия са били инкриминирани разпоредбите на чл. 43, ал. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), чл. 44, ал. 1, т. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 122, ал. 2 от Правилника за организацията и дейност на общинския съвет, постоянните комисии и на общинската администрация при Община Родопи. Йордан Шишков е бил оправдан още с първата първоинстанционна присъда (н.о.х.д. № 631/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив) по чл. 43, ал. 4 от ЗОП, срещу което оправдаване е липсвал съответен протест. Законосъобразен е изводът на апелативния съд, че инкриминираните нарушения на норми от ЗМСМА и Правилника за организацията и дейност на общинския съвет не са осъществени от подсъдимия по следните съображения: 1. при сключване на двете спогодби той не е действал в изпълнение на решение на общинския съвет, така че за него да възникне задължение за уведомяването на съвета в тридневен срок; 2. съобразно посочените правни норми срокът, в който подсъдимият е следвало да уведоми общинския съвет за сключените две спогодби е тридневен, а съобразно обвинителната теза нарушението е допуснато на датите, на който са подписани спогодбите, респективно 29.10.2010 г. и 17.01.2011 г., т. е. според обвинението нарушението е консумирано преди изтичане на срока за уведомяване; 3. неуведомяването на общинския съвет за сключените спогодби има единствено информативно действие и не може да причини вредоносен резултат, т. е. невъзможно е да съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на дееца и претендираните вредни последици.
Върховните съдии са категорични, че предвид изложените съображения за липса на обективна съставомерност на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК, материалният закон е приложен правило с постановяването на оправдателна присъда спрямо подсъдимия Шишков.