С Решение № 242/16.04.2020 г. по наказателно дело № 1018/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя частично въззивната присъда на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) по в.н.о.х.д. № 102/2018 г. и връща делото за ново разглеждане от въззивния съд в отменените части.
С присъда на Специализирания наказателен съд (СНС) подсъдимите са оправдани по всички повдигнати им обвинения: Емил М. – за ръководене на организирана престъпна група (ОПГ), отвличане, грабеж, палеж и опит за убийство; Лазарин Л. – за грабеж; Едуард П. – за участие в ОПГ и грабеж; Мартин Д. – за участие в ОПГ, отвличане, грабеж и палеж. Въззивният съд частично отменя присъдата спрямо Емил М., Едуард П. и Лазарин Л. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2 от НК (грабеж) и тримата са осъдени на „лишаване от свобода“ – за срок от 17 г. и 6 м. за Емил М. в и Едуард П. и за срок от 15 г. и 6 м. за Лазарин Л. В останалата част присъдата на СНС е потвърдена.
Делото във ВКС е образувано по протест и по жалби на Емил М., Едуард П. и Лазарин Л. Касационният протест е насочен срещу подсъдимите Емил М. и Мартин Д., като се атакува потвърдителната част на въззивната присъда, с изключение на частта, в която подсъдимите са оправдани за участието си в ОПГ и свързаните с него квалифициращи обстоятелства по другите престъпления. С касационните жалби се иска оправдаване на всички подсъдими, алтернативно отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно намаляване размера на наложените наказания.
Според ВКС касационният протест е частично основателен. В потвърдителната част на присъдата АСНС се е солидаризирал както с развитата от СНС доказателствена дейност, така и с приетите за установени по делото фактически положения и направените въз основа на тях изводи за вината и отговорността на привлечените към наказателна отговорност лица и така се е произнесъл по същество преди да е изяснил в пълнота релевантните фактически обстоятелства. Въззивната инстанция не е останала докрай последователна в тези си доказателствени усилия, поради което е постановила своя съдебен акт при наличието на редица неизяснени, включително и към настоящия момент, съществени обстоятелства, констатациите за които биха могли да доведат до различни фактически изводи, относими към авторството на престъпленията, съответно и по приложението на материалния закон.
Съдебният състав на ВКС приема, че повече от противоречива е позицията на АСНС по отношение показанията на свидетеля Николай Г. От една страна, съдът е кредитирал този свидетел, доверявайки се на изнесените от него в качеството му на очевидец данни, отнасящи се до извършения въоръжен грабеж пред банков офис в столичен квартал. От друга страна обаче, що се отнася до престъпленията с местоизвършване Автомагистрала „Тракия“, съдът е приел, че показанията на свидетеля като източник на производни доказателства не могат да бъдат проверени от гледна точка установяване на действителния първоизточник, т. е. дали това е подсъдимият Емил М., както свидетелят твърди, или последният е получил информацията за събитията от други лица или от медиите. Така формулирана, макар и в синтезиран вид, позицията на АСНС по коментирания въпрос не удовлетворява принципните изисквания, поставени от Наказателно-процесуалния кодекс.
Въззивният съд сам се е лишил от събиране на нови доказателства, при това от съществено значение за разкриване на обективната истина, които преди това е допуснал със свое изрично определение. Това се отнася за допусната от АСНС и заличена впоследствие съдебно-медицинска експертиза със задача, след провеждане на медицински преглед и запознаване с материалите по делото относно наличното нараняване на десния крак на подсъдимия Емил М., да даде заключение по всички поставени на предходните експертни състави въпроси, включително и дали се визуализира остатък от боеприпас от огнестрелно оръжие. Основанието експертизата да бъде заличена е постъпилото уведомление, че подсъдимият Емил М. е отказал да се подложи на медицински преглед и апаратни изследвания. Този извод на АСНС касационната инстанция не може да сподели. Неслучайно законодателят е предвидил, че в хода на досъдебното производство органът, допуснал експертизата, може да изиска от обвиняемия образци за сравнително изследване, а при отказ от същия, последното се провежда след разрешение на съответния първоинстанционен съд. Да се сподели тезата на въззивния съд дефинитивно ще означава събирането на част от релевантните (а понякога и решаващи за пълното и обективно установяване на фактите по делото) обстоятелства всякога да бъде поставено в зависимост от желанието на обвиняемото/подсъдимото лице. Ако тази посока на разсъждения продължи по-нататък, ще следва да се приеме също, че процесуално право на обвиняемия/подсъдимия е да препятства събирането на обвинителни доказателства, което повече от очевидно граничи с процесуалния абсурд, категорични са върховните съдии.
Съставът на ВКС отбелязва също, че в недостатъчна степен по делото са изследвани и установени действителните обстоятелства, свързани с точната локация на полицейските автомобили и на всеки от полицейските служители, участвали в акцията по откриването и залавянето на извършителите на престъпленията.
Върховните съдии посочват, че обсъдените нарушения на процесуалните правила, свързани с доказателствената дейност на инстанционните съдилища, имат характера на съществени по смисъла на НПК, тъй като ограничават процесуалните права на държавното обвинение да се позовава на доказателства, които обективно могат да бъдат събрани, проверени и оценени и въз основа на които да се претендира осъждането на привлечените към наказателна отговорност лица, а това безусловно предпоставя касационната отмяна на проверявания съдебен акт в посочената му част.
Тъй като по делото се констатират редица неизяснени фактически обстоятелства, голяма част от които със съществено значение за правилното му решаване, а възможностите за събиране и проверка на доказателствата от инстанциите по фактите не са изчерпани, това следва да бъде сторено посредством всички доказателствени способи, уредени в процесуалния закон при новото разглеждане на делото. Не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да почива на предположение. Върховните съдии са категорични, че конкретният случай е именно такъв – доказателственият дефицит е запълнен с предположения, съждения и умозаключения, но в действителност не почива на доказани по надлежния ред конкретни и безспорни фактически обстоятелства, които да бъдат поставени в основата на изводите за вината и отговорността на подсъдимите лица.
Касационните жалби на подсъдимите тричленният състав на ВКС преценява като неоснователни, поради което в тази част присъдата на АСНС следва да бъде оставена в сила.