С Решение № 138/01.11.2018 г. по наказателно дело № 601/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението на Апелативен съд – Варна по в.н.о.х.д. № 270/2017 г., като намалява наложеното на подсъдимия Бейтула Исмаил на основание чл. 343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 8 години и 8 месеца на 8 години и 6 месеца. Съдът оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложените наказания.
С присъда на Окръжен съд – Варна подсъдимият Исмаил е признат за виновен в това, че на 28.08.2016 г. по автомагистрала „Хемус“ в посока гр. Варна, при управление на лек автомобил „Фолксваген“ нарушил правилата за движение на Закона за движението по пътищата (чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП), като се движил със скорост над разрешената за пътния участък, и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като предприел маневра отклоняване на дясно, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и без да съобрази положението, посоката и скоростта на движение на лек автомобил „Шевролет“ и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Т., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на 5 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и на „лишаване от правоуправление“ за срок от 8 години и 6 месеца.
С решение на Апелативен съд – Варна първоинстанционната присъда е изменена, като е приложен закон за същото наказуемо престъпление в частта, с която подсъдимият е признат за виновен да е извършил деянието по чл. 343, ал. 1,6. „в“ от НК по автомагистрала „Хемус“ в посока гр. Варна, като вместо това съдът е приел, че деянието е извършено на главен път София – Варна, съответно го е оправдал и в частта за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Тричленният състав на ВКС приема, че касационната жалба на Бейтула Исмаил е неоснователна. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, не е нарушен и принципът за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Съдебният състав на ВКС приема за неоснователно и оплакването за материална незаконосъобразност на въззивното решение, поради съпричиняване на резултата от престъплението от страна на пострадалия Н. Т. В мотивите пише: „Настоящият състав на ВКС споделя извода на апелативния съд за недостоверност на обясненията на подсъдимия… относно факта на внезапно „косо навлизане от аварийната пътна лента, през дясната в лявата…“ на лек автомобил „Шевролет“, управляван от пострадалия Т.“. Според върховните съдии безспорно от повторната комплексна автотехническа експертиза се установява, че лекият автомобил „Шевролет“ е излязъл от северния вход/изход на Бизнес парк – Варна откъм локалното платно за движение, преминал е през кръстовището и е навлязъл в главния път, на който разрешената скорост на движение е 90 км/ч. Навлизането не е създало никакви предпоставки за повишен риск спрямо първия в колоната след него водач, респективно за останалите след него МПС. Свидетелите очевидци са категорични, че лекият автомобил на пострадалия се е движил изцяло в дясната лента на пътното платно и не е променял траекторията си.
В мотивите на решението на ВКС пише още, че подсъдимият Исмаил е допуснал нарушение на правилата за движение, а именно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал със скорост 140,8 км/ч. При тази скорост ударът е бил непредотвратим, с оглед изчислената от вещите лица опасна зона на спиране на автомобила на подсъдимия. Върховните съдии напомнят за утвърдената съдебна практика във връзка с приложението на чл. 25, ал. I от ЗДвП при транспортните престъпления, че водачът, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне да се убеди, че няма да създаде опасност за движението. „В случая безспорно е установено обстоятелството, че дясната лента за движение е била заета от друго движещо се МПС – това на пострадалия Т… Движението на лекия автомобил „Фолксваген“, управляван от подсъдимия Исмаил с превишена скорост, и волево извършената от последния неправилна маневра – навлизане в дясна лента на платното за движение, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия Н. Т.“, категорични са върховните съдии.
Съдебният състав на ВКС констатира, че въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон при потвърждаване на първоинстанционната присъдата в частта й, с която на подсъдимия е наложено наказанието „лишаване от право“. Съгласно чл. 49, ал. 2 от НК, когато съдът налага наказание „лишаване от права“ заедно с „лишаване от свобода“, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на НК е предвидено друго. От диспозитива на присъдата е видно, че съставът на Окръжен съд – Варна е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 години и 6 месеца, спазвайки посоченото правило. В мотивите обаче е посочен друг размер – 8 години и 8 месеца. Според върховните съдии налице е очевидно несъответствие между диспозитив и мотиви на присъдата, което не е отстранено от въззивния съд, но то може да бъде отстранено от ВКС.
В заключение върховните съдии пишат в мотивите си, че така определените на подсъдимия наказанията в размер на 5 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и 8 години и 6 месеца „лишаване от правоуправление“, при отчетен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, се явяват справедливо отмерени и отсъстват законовите предпоставки за тяхното занижаване.